На 10 август 2015 г., пред държавна комисия, е извършен изпитателен полет с първия български самолет – „Експрес“ или „Йорданов-1“. Самолетът е конструиран от 16-годишния ученик Асен Йорданов. Така, на тази дата, в Божурище се поставя началото на българското самолетостроене.
Самолетът успешно преминава изпитанията, като комисията заключва, че е сигурен и в конструирането му на се допуснати грешки. Признат е за изобретение, а Асен Йорданов за изобретател. В статия във вестник София от 21 август 1915 г. четем:
„От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка.
Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа биплан.
Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост…“
През следващите години, България продължава да инвестира средства в развитието на самолетостроенето в страната, като през 1925 г. е създадена Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1927 г. и в Казанлък се създава авиационно предприятие, а през 1939 г., по полски проект, в Ловеч се създава авиационен завод за производство на изтребители и бомбардировачи.
В страната работят редица авиоконструктури, като сред имената им изпъква това на инженер Цветан Лазаров. До 1954 г., Българското авиостроене задоволява около 80% от нуждите на българската авиация от самолети от всякакъв тип – учебни, изтребители, пикиращи бомбардировачи, транспортни самолети.
В края на Втората световна война, в страната има над 900 самолета, като съгласно клаузите на Парижкия договор от 1946 г., са намалени до общо 90. Самолети, конструирани от инж. Лазаров са приети и летят успешно в Югославия и други държави. Под натиск на Съветския съюз, през 1950 г. на развитието на българското самолетостроене се слага край, като парадоксалното е, че са унищожени прототипи, техническа документация и планове за разработки на над 25 конструкции на български самолети, някои от които уникални.
През 1954 г., с влизането на страната във Варшавския договор е решено да бъде преустановено производството на самолети в България, с което се слага окончателен край на българското самолетостроене. Самолетите ДАР продължават да летят още много години в Югославия, като екземпляр от самолета ДАР 9 Синигер може да бъде видян в музея в Загреб.
