На 26 септември 1960 г., в САЩ се провежда първият телевизионен, предизборен дебат. Той е договорен между екипите на кандидат президентите Джон Кенеди на демократите и Ричард Никсън – на републиканците. На този ден, над 70 милиона американци включват черно-белите си телевизори, за да гледат „двубоя“ между двамата претенденти, с което се открива и нова ера в политическата комуникация, която изцяло ще промени представите за правене на предизборна кампания, публично поведение и публичен образ.
Действащ вицепрезидент, Ричард Никсън е водещият кандидат съгласно проучванията, преди провеждането на дебата. И по време на самият дебат, той е по-подготвен, по-конкретен и наясно с обсъжданите теми. Парадоксалното е, че според направените проучвания сред хората, които слушат дебата по радиото, Никсън е категоричен победител. Не така е, обаче сред телевизионните зрители. Там огромно предимство получава Кенеди.
По-подготвен за характера на телевизионното излъчване, неговият екип се възползва и извежда няколко предимства за кандидата им. Точно преди самият дебат установяват, че фонът в студиото ще е светъл и сменят костюма на Кенеди с черен. Знаейки, че Никсън се поти обилно, те успяват да убедят продуцентите да вдигнат температурата в студиото.
В допълнение, в тяхно предимство се превръща и факта, че преди дебата Никсън е изкарал вирусна инфекция, а малко преди него удря коляното си. Така, за зрителите пред черно-белите телевизори, Кенеди изпъква, изглежда уверено, по-млад, по-енергичен и по-жизнен. От своя страна, Никсън е смачкан, постоянно се върти на стола, за да избегне болката в коляното, сивият му костюм се слива с фона и той обилно се поти.
Реално, хората смятат, че Кенеди е младият и самият той няколко пъти акцентира върху необходимостта от нова и свежа кръв в политиката, а Никсън е възрастен и представител на една ретроградна и консервативна част от политическия спектър на САЩ. Фактически, чисто възрастовата разлика между двамата е само четири години – Никсън е роден през 1913 г., а Кенеди през 1917 г.
В допълнение, Кенеди се възползва и от получена от него поверителна информация, която Никсън, като действащ вицепрезидент не може да коментира и засилва усещането на неувереност в аудиторията. Този телевизионен дебат има и още един ефект, свързан с активирането на жените в изборния процес и превръщането на Джон Кенеди в своеобразна поп икона.
Дебатът се отразява изключително негативно на кампанията на Никсън и скъсява преднината между двамата опоненти, като до нейния край Кенеди получава малко предимство и печели изборите, като става 35 президент на Съединените щати. От своя страна, Ричард Никсън взима своя реванш на изборите през 1968 г., като печели срещу действащия вицепрезидент на демократите Хъбърт Хъмфри и става 37 президент на САЩ.
Парадоксално е, че и двамата президенти, участвали в първия телевизионен предизборен дебат през 1960 г. не довършват своите мандати. Кенеди е убит през 1963 г., само две години след встъпването си в длъжност, а Никсън е принуден да подаде своята оставка на девети август 1974 г., две години след като категорично е спечелил втория си мандат на изборите през 1972 г. Причината за това е аферата „Уотъргейт“, заради която е разследван и заплашен от импийчмънт.
