На 04 октомври 1582 г., официално влиза в употреба Григорианския календар и следващият ден, за страните, които първоначално го приемат е 15 октомври. До тази корекция се достига след направени изчисления от астрономи и учени, които показват сериозно изоставане на актуалния по това време Юлиански календар. Според направените изчисления и предложение на каларийския лекар, философ и астроном - Алозйзий Лилий, е направена корекция, която най-общо променя реда на високосните години. Съгласно Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна, а по новия Григориански календар, за годините които са кратни на 100, но не са кратни на 400 не са високосни. Така например, съгласно новата разпоредба, годините 1700, 1800 и 1900 не са високосни, защото не са кратни на 400, за разлика от годините 1600 и 2000.
На 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII, приема направената редакция и определя за дата на влизане на новия календар 4-ти октомври. По името на папата, календарът е наречен „Григориански“. Първите държави които приемат новата календарна редакция са католическите Испания, Полша и държавите на Апенинския полуостров. Те са почти веднага от Франция и днешните държави Нидерландия, Белгия, Люксембург, Австрия, Унгария и др.
В протестантските държави процеса малко се забавя, като в Англия, календарът е приет през 18 век. Още повече закъсняват православните държави, които приемат Григорианския календар в началото на 20 век, в периода на Първата световна война. В България това става през 1916 г., в Югославия в Русия, непосредствено след октомврийската революция през 1918 г., в Югославия и Румъния през 1919 г., а в Гърция през 1923 г.
Основно правило на Григорианския календар е, че не предвижда година „Нула“ и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно, последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера. Първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто – от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21 век и третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
В България григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ № 8 на цар Фердинанд I съгласно който 31.III.1916 г. веднага е последван от датата 14.IV.1916 г. Друго важно правило е, което понякога затруднява хората, а и официалните представители на институциите е, че след приемането на Григорианския календар, датите на вече преминали събития се коригират спрямо него. Григорианската „поправка“ е от 10 дни до датата 28 февруари/10 март 1700 г., 11 дни от 29 февруари/11 март 1700 г., 12 дни от 29 февруари/12 март 1800 г. и 13 дни от 29 февруари/13 март 1900 г.
Така, например, след приемането на календара, октомврийската революция се отбелязва на 07 ноември, Априлското въстание на 02 май, денят на подписването на Сан Стефанския мирен договор на 03 март. В българската публична среда, най-фрапантни са грешките по отношение на отбелязването на двата официални празника – Деня на Съединението и Деня на Независимостта, които се почитат съобразно историческата дата на тяхното провеждане по Юлианския календар – на 06 и 22 септември, вместо на 18 септември и 05 октомври.
