На 15 юли 1799 г., при разкопките на крепостта Ал-Рашид е открит Розетският камък. Той е епиграфски паметник и се счита за едно от най-важните открития в египтологията, тъй като текстът в него е изписан в три версии – горният и средният текст са на древноегипетски, използвайки йероглифи и димотическа писменост, а долният текст е на древногръцки. Между трите версии на текста съществуват малки разлики и така, камъкът се оказва ключов за разшифроването на египетските йероглифи и разчитането на надписите оставени ни от Египетското царство.
Открит е от френския капитан Пиер-Франсоа Бушар, който е част от експедицията на Наполеон в Египет. Самият камък е част от строителния материал на форта, като влагането му в него го е опазило за времето. Първите опити за разчитането му са направени още на място, като самият Бушар успява да преведе древногръцкия текст. През 1801 г., след като Наполеон губи египетската кампания, камъкът е предаден на англичаните и транспортиран в Лондон, където е изложен в Британския музей. От 1802 г. до днес е един от най-посещаваните експонати, изложени там.
Около 20 години са необходими, за да се направи прецизен превод на двата текста на древноегипетски и да се направи пълна транслитерация на египетските йероглифи. Този труд е дело на Жан-Франсоа Шамполион, който публикува пълния превод на Розетския камък през 1822 г. в Париж.
Самият камък представлява плосък черен къс гранодиорит с размери 114×73×30 cm. Тежи около 750 кг. Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан, монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
