На 23 януари 1904 г. е приет Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София, в Български университет с името „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“. Името на университета е част от дарителската воля на Евлоги Георгиев, който през 1896 г., дарява 800 000 златни лева за построяването на сградата на бъдещия университет и парцел от 10 000 кв. м. в центъра на София на стойност 200 000 лв.
В допълнение, след смъртта си на 5 юли 1897 г. Евлоги Георгиев завещава огромната за времето си, а и днес, сума от 6 милиона златни лева за основаване и поддържане на висшето училище, като то трябва да бъде с техническа насоченост. Законът от 1904 г., тълкува завещанието и до известна степен подменя волята на дарителя, като темата за създаването на Висше техническо училище остава актуална и се развива с различна динамика, до откриването на Висшия технически университет в София, през 1942 г.
Сградата на Софийския университет е по проект на френския архитект Анри Бреасон, преработена от архитект Йордан Миланов и осветена през 1934 г. Тя е една от архитектурните забележителности на София. Днес сградата на ректора заема 36 хил. м/кв. разгърната площ и има 324 помещения, от които 65 аудитории със 6 хил. места. Пред входа и са поставени статуите на неговите благодетели Евлоги и Христо Георгиеви. Официално Университета приема името на своя патрон Свети Климент Охридски през 1935 г. и така се нарича и до днес.
Той е най-голямото и престижно учебно заведение в България още от създаването си. Година по-рано в правилника на Висшето училище са застъпени едни от най-важните принципи в българското образование: вътрешната автономия и свободата на учението. Под крилото на тия два принципа Университетът подбира и усъвършенства своя персонал, развива преподаването по отделни катедри, представя на студентите избор между разни специалности и възможности за участие в преподаваното в различни факултети. Променят се и структурата на курсовете, които от гимназиални стават университетски. Образованието от три години се увеличава на четири. Все по-активно студентите на Университета започват да пътуват и да посещават курсове на други европейски университети.
„Поради такова едно развитие на основаната преди 15 години ядка на заведение за висока наука не е вече никаква самоизмама, че в сегашното си висше училище ние имаме български университет – че добихме най-сетне оня жадуван първи български университет, за който са мечтали до 60 години от 19 век родолюбците ни и радетелите за просветния напредък на България.“
София, 26 ноември 1903 г.
проф. Александър Теодоров - Балан, ректор на Софийския университет