На 29 февруари през високосната 1932 г. в град Крупан, Югославия е роден великият български актьор Джоко Росич. Баща му е сърбин, а майка му българка. През 1951 г. емигрира в България, защото е несъгласен с диктатурата на Тито. Споделя, че комунистическият режим в България е още по-лош от титовия, но място за връщане няма.
Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС) и школа по радиожурналистика в София. Започва работа в БНР като журналист, като специфичният му басов глас и акцент го правят изключително популярен. Работи в радиото 17 години от 1952 до 1968 г. Започва да се снима в киното и телевизията и става актьор в Студио за игрални филми „Бояна“, където работи от 1972 до 1992 г.
Има над сто снимани филма и сериали. Той е българският актьор, който участва в най-много чуждестранни продукции. Още през комунистическия режим е търсен за участие във филми в Унгария, Чехословакия, ГДР, СССР, Франция, ФРГ, САЩ, Италия, Югославия, Сърбия и др. Приятел е с друга легенда на източноевропейското кино – Гойко Митич. За него признава, че е единствения по-добър ездач на кон в целия източен блок.
Наричан е понякога „легендарният каубой“, заради участието му в чужди продукции и умелата му езда. Заедно с Георги Черкелов са главните действащи лица в единствения български „уестърн“ – „Съдията“, сниман през 1986 г.
Изключително колоритен и обичан от публиката, Джоко Росич си отива от този свят на 81 г., на 21 февруари 2014 г. Жени се два пъти, от първия си брак има дъщеря, внуци и правнуци.
Джоко Роси, цитати:
„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас“
„На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си”
„Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъже без въображение”
„Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови...”
„Хубавите неща рано или късно ще се случват. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони”
„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка „Човек може и с 2, и с 200“
„Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.“
„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже – Браво, страшен си!“
