На 05 август 1850 г. е роден Анри Рене Албер Ги дьо Мопасан. Той е считан за най-големият френски майстор на късия разказ. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около XVIII век. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 г. започва да изучава право в Париж. На 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война.
Прави дебюта си като поет със „Стихове“ през 1880 г. По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“, който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.
Вероятно най-популярен за света остава романът му „Бел Ами”, който е и най-издаваното негово произведение по света. Освен „Бел Ами“, на български са преведени още книгите му „Един живот“, „Непознатата“, „Силна като смъртта“ и др. Ги дьо Мопасан, умира през 1893 г., само на 42 г., след тежко боледуване от сифилис, поразило функциите на мозъка му.
Ги дьо Мопасан, цитати:
„Нашата памет е по-съвършен свят от вселената: тя дава живот на тези, които вече не съществуват.“
„Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.”
„Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.“
„Болната мисъл може да те погълне много по-бързо от всяка треска.“
„Всичко е грешно, всичко е възможно, всичко е съмнително.“
„Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта.“
„Законната целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.“
„Великите умове, които са здрави, никога не са считани за гении, докато тази възвишена квалификация е използвана за умове, които не са толкова впечатляващи, но са докоснати от лудостта.“
„Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.”
„Патриотизмът е като религия. Той е яйцето, от което се излюпват войните.”
„По-добре да бъдеш нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.”
„Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.”
„Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от космическата скука.”