На 04 юни 1880 г., Второто обикновено народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута „лев“ = 100 стотинки = 1 френски франк. Законът за правото на рязане на монети в Княжество България постановява, че левът е официална парична единица на България и в следващите години от обръщение са изтеглени всички други видове пари, които циркулират в страната още от османския период и в първите две години след възстановяването на българската държавност. Сложени са и обменни курсове за изтеглянето.
Въвеждането на собствена парична единица в този период е част от изграждането на модерната българска държавност. Името лев е избрано, тъй като лъвът е важен символ за българите, както в по-стари времена, така и от времето на Възраждането, когато се ползва като израз на стремежа на българите за свобода. Лъвът е изобразен и е част от герба както на Княжество България, така и на възстановеното през 1908 г. Царство България. Той присъства и в съвременния герб на Република България.
Българската валута преживява всички исторически периоди, сътресения и възходи на държавата, като през 1997 г. в страната е въведен валутен борд, който фиксира курса на лева към този на марката, а след това и към новата валута на Европейския съюз – еврото. Това лишава БНБ от възможността за активна парична политика. С приемането на страната в ЕС, държавата ни поема ангажимент да замени лева като парична единица с еврото, като предстои това да стане в рамките на 2025 или 2026 г.
