На 14-и февруари 1975 г., от този свят, на 93 годишна възраст си отива Сър Пелам Гренвил Удхаус. Британски писател, поет и драматург, известен с поредицата си романи за английския аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително изобретателен иконом Джийвс.
Удхаус е роден на 15 октомври 1881 г. в Англия. Като младеж учи в колежа Дълуич. Той е изключително успешен студент, като започва да редактира училищното списание, да пее и да играе главни роли в музикални и театрални постановки. Започва да пише професионално през 1902 г., когато е банков служител.
Става журналист в The Globe, работейки върху колона за комикси. Разширява писателско-журналистическата си работа, като създава материали и разкази и за други печатни издания. Пише разкази за ученически списания, публикува пиеси и романи.
През 1909 г. Удхаус успява да продаде два свои разказа за Космополитен и Колиър и печели 500 долара. Успехът го кара да напусне The Globe и да продължи работата си за американски издания.
През 1915 г., „The Saturday Evening Post издава „Нещо ново“, което го прави търсен и популярен автор. През 1930 г., той за кратко работи като сценарист в Холивуд, за което твърди, че е „свръхплатен“. По това време много от неговите романи се издават и като серии в списания.
През 1934 г. писателят се премества да живее във Франция, за да избегне двойното данъчно облагане върху доходи си от данъчните служби във Великобритания и САЩ. Не обръща внимание на започналата Втора световна война и остава във Франция, където е арестуван от нацистките окупатори и въдворен в лагер в Долна Силезия.
След завръщането си в Англия е обвиняван в сътрудничество с нацистите и дори в предателство. Критиките принуждават Удхаус и съпругата му да се преместят в Ню Йорк, където Удхаус става американски гражданин през 1955 г. Удхаус никога не се завръща в родината си и прекарват остатъка от живота си в Ремсенбърг, Лонг Айлънд.
П. Г. Удхаус, цитати:
„Мога да ти кажа, Джийвс, че по-доблестни мъже от теб са понасяли далеч по-лоши неща от банджото. Имаш ли представа, че един българин, Илия Господинов, веднъж свирил на гайда двадесет и четири часа без прекъсване? И да не мислиш, че прислужникът на Господинов го напуснал? Там, в България, хората са с по-яка закалка. Убеден съм, че той е останал зад младия си господар от началото до края и не се съмнявам, че час по час го е подкрепял с лед и други възстановителни средства. Тъй че, бъди българин, Джийвс.“
„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“
„Бракът не е процес на удължаване живота на любовта. Той само я мумифицира."
„Винаги съветвам хората никога да не дават съвети.“
„Няма по-сигурна основа за добро приятелство от еднакъв вкус за литература.“
„Изглеждаше, че чувам гласа на любовта, но номерът беше грешен.“
„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“
„Човек не се смее много, когато е сам.“
„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“
„Бил, ще ти открия една истина за родния ти дом. През лятото реката е в дъното на градината, а през зимата градината е на дъното на реката.“
„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“
„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“
„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“
„Привлекателността на лова като спорт зависи изцяло, от това, от коя страна на пушката се намираш.“
