На 16 февруари 1922 г., британския археолог Хауърд Картър отваря погребалната камера на египетския фараон Тутанкамон. Това е първата и досега единствена гробница на владетел на Египетското царство, в която погребалната камера и даровете на починалия са запазени от набезите на иманяри. Тя изумява откривателите и света със своите богатства, ювелирно майсторство и дава на науката много информация за древното египетско общество, вярвания и култура.
Откритието на Картър се превръща в световна сензация, а до този момент, напълно неизвестния за историята фараон се превръща в най-популярната фигура от древната египетска история и една своеобразна поп-звезда, която вдъхновява и продължава да интригува представители на всички поколения и жанрове в модерното изкуство и мода, от откриването му та до днес.
Голямата известност на детето фараон се дължи както на изумителното като количество, богатство и качество погребални дарове, така и заради добилото популярност суеверие за „проклятието на фараона“.
На откривателят на гробница Картър му е необходимо цяло десетилетие, за да може да каталогизира, опише и фотографира находките. В музея на Кайро се изложени над 1700 предмета от гробницата, а още много повече, които се считат за не толкова значими се пазят в неговото хранилище. Самият фараон е син на известния реформатор.
Саркофагът на Тутанкамон съдържа три ковчега, в които е поставено тялото на владетеля. Външните два ковчега са изработени от дърво и покрити със злато и полускъпоценни камъни, като лазурит и тюркоаз. Вътрешният ковчег обаче е изработен от масивно злато, което по свидетелствата на археолога е покрито от черен слой течност, вероятно за помазване, която е излята върху ковчега по време на церемонията.
Най-известна е погребалната маска на Тутанкамон. Първоначално тя стои директно върху раменете на мумията в най-вътрешния златен ковчег. Изградена от два слоя злато, които са изковани заедно и тежи около 10 кг. Изобразен е с шарената корона на Немес. Има широка яка, която завършва с краища, оформени като глави на сокол. Гърбът на маската е покрит със заклинание от Книгата на мъртвите, което трябва да защитава фараона, докато той се движи в подземния свят.
При отварянето на маската и отделянето и от останалата част от ковчега, Картър използва нагорещени прътове, които според учените водят до това, че повреждат значително мумията на Тутанкамон и тя почти се разпада на няколко части. Това забавя нейното преместване и възстановяване в музея.
Самият Тутанкамон се счита за последния владетел от 18 династия от Новото царство в Египет. Тутанкамон поема властта около 1334 г. пр.н.е., когато е на около 10 години. Управлението му продължава близо десетилетие до преждевременната му кончина. Наследник е на политическия и религиозен реформатор Аменхотеп IV, който остава в историята с името Ехнатон, преместването на столицата на царството в изградения от него град Амарна и въвеждането на монотеистичния култ към бог Амон Ра.
Първоначално се счита, че Тутанкамон е бил болнав владетел, а причина за преждевременната му смърт е убийство. По-късни изследвания до голяма степен опровергават тази теза, като водеща причина за неговата смърт вече се счита заболяване от малария. Намерените погребални дарове и изображенията върху тях, водят до извода, че младия фараон е бил динамичен владетел и дори е участвал в битки.
Самият откривател на гробницата, Хауърд Картър умира през 1939 г., на 64 годишна възраст, с което на практика опровергава появилото се и добило популярност суеверие за „проклятието на фараона“, което поразило всичките откриватели на гробницата. То е създадено с цел повече тиражи и в основата му стои факта, че трима от първите влезли в гробницата умират в рамките на година, след откриването и.
