Рядко хората осъзнават колко красиви и спиращи дъха гледки може да намерят в собствената си родина. Повечето от нас решават да се лутат из останалите държави в търсене на нещо различно и впечатляващо, като същевременно се оказват слепи за това, което е точно пред погледа им.
Това лято аз се отправих на пътешествие със семейството ми. Водени от едно особено носталгично чувство, ние заедно решихме да посетим селото, в което баба ми е израснала. То е сгушено в хълмовете на Източните Родопи и носи чудатото и необичайно име Камилски дол. Трябва да си призная, че отдавна не бях ходила там и тръпнех в очакване, за да видя колко се е променила тамошната обстановка.
Още след острия завой при навлизане в селото първото нещо, което долови погледа ми беше непокътнатото от времето магазинче, единственото за това населено място. Пътищата, чешмите по улиците, каменните къщи - почти всичко си беше същото, сякаш нищо не се беше променило, сякаш времето беше спряло. Малко къщи бяха обновени и при една от разходките ми из селището забелязах, че в някои дворове течеше усилна работа. Все пак беше лято и ние не бяхме единствените, застигнати от носталгията. Въпреки че беше рано, още отсега се говореше за ежегодното празненство на Кръстовден. На този ден, 14 септември, се събираха значително голям брой хора, завръщащи се обратно на село. По пътя към къщата на баба минахме и покрай бившето училище, чийто покрив беше срутен. Донякъде се натъжих от факта, че не бяха положени усилия, за да бъде поправено това място, което преди е служило за просветляване на младите умове. От друга страна, селището е опустяващо и разбирам, че няма да има смисъл сградата да се реставрира поради липсата на млади хора. Накрая стигнахме и до нашата къща. Моменти от детството проблеснаха мигновено в съзнанието ми. В този миг се зарадвах, че бях взела фотоапарата, защото по този начин щях да съм способна да уловя с обектива на камерата красотата на заобикалящата ни пирода по възможно най-добрия начин. И в действителност престоят ми на село мина в постоянно обикаляне с фотоапарат в ръка.
Двете неща, които ми направиха най-голямо впечатление, бяха чистотата на въздуха и спокойствието. Тук бяхме далеч от големия град, от оживените улици. На втория ден двамата с брат ми се разходихме из гората, която се намираше в непосредствена близост до селото. Особеното тук беше, че населеното място се намира в близост до границата. Интересен факт е това, че ако оттук тръгнеш по права линия в една от четирите посоки – изток, запад, север или юг, ще се озовеш в Гърция. Качихме се на по-високо място, от което можеха да се видят и гръцка, и турска земя при по-ясно време. Този ден извадихме късмет, защото имахме възможността да съзрем доста обекти в далечината.
На третия ден отидохме до Ивайловград, като трябваше да преминем по ръба на язовирната стена, за да достигнем до крайната си дестинация. Цялата настръхнах само като хвърлих поглед надолу към реката, намираща се на 71 метра под нас. В града беше спокойно, като в магазините главно се чуваше гръцка реч, поради близостта на гръцката граница.
В един от дните решихме да се отбием до язовира. Можех да видя част от него още от двора на къщата ни. Той се намираше само на няколко километра от селото. Отидохме в така наречената местност „Равната нива“, където брегът беше сравнително изравнен и се навлизаше постепенно в дълбочина. Никой от нас не беше запален по риболова и се отбихме само заради гледката. Водата се беше врязала в скалите по един особен начин и ги оставяше да се извисяват нагоре в цялата им прелест.
Всички си прекарахме чудесно през тези няколко дни, за които престояхме на село. Изобщо не съжалявам, че отидохме там, а напротив - смятам, че ще се постарая всяка година да имам възможността да мога посещавам бабиното село поне веднъж годишно. Надявам се, че ще мога да се насладя изцяло на пълното спокойствие и природната красота, които то предлага.
 Минало и настояще - поводи за гордост и размисъл |
Материалът е изготвен от Никол Методиева, ученичка в СУ „Васил Левски“ гр. Елин Пелин, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин