Възникналата епидемия заради коронавируса е причина за масовата изолация на хората. Вирусът засегна целия свят. Улиците са празни. Магазините, театрите, музеите, галериите, спортните зали са затворени. Събитията и пътуванията са отменени. Кризата с коронавируса не е само медицинско, логистично и икономическо предизвикателство. Тя е предизвикателство към нашия начин на живот. Тя е предизвикателство към културата. И сега, когато сме принудени да останем вкъщи, осъзнаваме истински колко много ни предоставя света около нас. Лишени от възможността да споделяме естетическото удоволствие от концерт, спектакъл или изложба, ние започваме да оценяваме тези на пръв поглед несъществени за нас дарове на цивилизацията, да си даваме сметка колко ценни и важни са те, с колко много красота, разнообразие и смисъл обогатяват в живота ни.
Изпитвам състрадание към поразените от коронавируса хора. Разбирам правителствата, изправени пред тази безпрецедентна криза и уважавам усилията им да се справят с нея. Притеснявам се за съсипаните бизнеси и бъдещето на икономиката. Но искрено съчувствам на културата и на изкуствата, защото за тях промяната е най-драстична. Те първи се разделиха с публиката си и с възможността да споделят творчеството си по обичайния начин, респективно да си осигуряват препитание. Те обаче даряват своето изкуство безвъзмездно. Тази духовна щедрост, изисква огромно благородство. Но наред с духовния аристократизъм, тя е и добре премислен ход за доказване на лоялност към ценителите. За тях потребността от съприкосновение с изкуството е насъщна, както потребността от въздух, вода и храна.
Сега те разполагат с почти цялото си време. За мнозина това е възможност да си вземат глътка въздух от напрегнатия ритъм на работа и динамичното ежедневие, да посветят часове и дни на изкуството, макар и лишени възможността да се срещнат наживо с него. Затова стотици художници, певци, актьори не спират да творят, защото за тях това е необходимост, а и за да ни вдъхнат надежда и да ни вдъхновят. Потапяме се в приказката, наречена изкуство чрез мрежата. Там във виртуалното пространство, изкуството е убежище за нашите души, свят, който ни приютява, когато сме самотни и изгубени.
Сега е времето на творците. Сега е техният шанс да дадат възможност на всички нас да се докоснем до тяхното изкуство. Любителите могат да се насладят както на продукцията на най-големите театри по света, на опера, концерти, балет от репертоара на световноизвестни културни институции като Метрополитън опера, Болшой театър, Миланската скала, Концертгебау оркестър. Техните музикални спектакли са недостъпни за мнозина, защото не могат да си позволят нито пътуването, нито цената на билетите. Но благодарение на споделените спектакли във виртуалното пространство милиони се докоснаха до изпълнителското майсторство и претворените от тях шедьоври на композитори и драматурзи. Примерът им последва и Драматичният театър в Монтана, който чрез сайтове на местни медии излъчва спектаклите си.
Някои творци потърсиха провокацията, за да се откроят в интернет, който сега е като пъстър арт пазар, предоставящ възможности за невероятни срещи между хората и изкуството. Британският художник Банкси, известен с провокативното си творчество, използва тоалетната в дома си за своя нов проект. Във времената на социална изолация, Банкси се вдъхнови да твори, като акцент в проекта му са плъховете.
Появи се новият „Декамерон“. Разкази на 30 емблематични съвременни български писатели са достъпни в онлайн сборник от Сдружение за градски читални и Александър Шпатов. Всеки може да ги прочете на сайта „Декамерон 2020“.
Сега е времето, в което да наваксаме с концерти, театри и виртуални разходки в Лувъра или Версай, дори в Египетските гробници. Новите технологии и комуникации ни предоставят възможност да разгледаме редица музеи, галерии и културни забележителности, без да напускаме дома си и да се редим на огромни опашки.
Наш дълг като публика е да върнем жеста на хората на изкуството. Държавата да предприеме необходимите мерки, защото талантът е безценен и трябва да се пази. Изкуството повдига духа. Артистите се грижат с изкуството си за нашата вътрешна хармония и ни разкриват уникални гледни точки към света, провокират емоции в душите ни. Би било несправедливо, ако не им се отплатим, особено след като излезем от карантината.
Според мен има и нещо позитивно в тази ситуация, с която човечеството се сблъсква за пръв път през този век. Изолацията провокира мнозина да търсят и да творят красота. Хората изразяват себе си, правят света по-красив, по-пъстър, остават следа и спомен на идните поколения чрез творенията си. Осмелявам се да мисля, че това зло, което ни сполетя е за добро на изкуството. Когато научих за новия „Декамерон“, си помислих, че творбата на Бокачо поставя началото на Ренесанса, настъпил след като светът си отдъхва от бобонната чума. Дали и след коронавируса няма да настъпи нов Ренесанс за културата и изкуствата? Ще поживеем, ще видим.
 В Банско през лятото |
Материалът е изготвен от Калина Кръстева, ученичка в ПГПЧЕ „Петър Богдан“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин