Мога да се похваля, че живея в страна притежаваща невероятна красота. Планини, реки, езера и Черно море. Всички тези природни компоненти са перлите в короната на моята родина. Лично аз съм почитателка на планините ни. С моето семейство живеем в китния град Рила, разполагащ се в подножието на величествената Рила планина. Харесва ми уюта, неприклонността, красотата и мистерията, които планината притежава. Едно от любимите ми занимания е да се разхождам по горските пътеки и да слушам шума на листата и песните на славеите.
Точно над нашия град се намира и историческия Рилски манастир, който съм посещавала не малко пъти, но това което искам да разкажа е свързано с наше семейно пътуване, с което преоткрих Рила планина за пореден път. Тъй като, в забързаното ежедневие рядко остава време за лични удоволствия, родителите ми решиха да забавят темпото и да се насладят на малко свободно семейно време, като ни заведат до известната „Крилова поляна“, от където да стигнем до гроба и храма на най-великия български светец и отшелник свети Йоан Рилски. Почитателка съм на историята, а неговата бе сред най-уникалните и поучителни.
Тръгнахме в ранната съботна сутрин. За да стигнем до крайната си цел се налагаше да минем през Рилския манастир, където оставихме колата си на паркинг, защото пътят до поляната и гроба беше много стръмен и каменист. Преди да продължим пеша спряхме да хапнем. Най-известните, ако мога така да ги нарека са прочутите рилски мекици. Всички хора им се наслаждаваха. Запътихме се към тях. Мирисът им се носеше из планинския въздух, опиянявайки гладните. Взехме си от „легендарните мекици“ и продължихме пътя си, към следващата точка, а именно „Кирилова поляна‘‘. Бях ходила там и преди, но всеки път сякаш беше първи.
Имаше уютни бесетки край реката, а на няколко метра от тях се намираше обширно тревисто пространство. Ако някой искаше да се почувства свободен, отиваше първо там. Поглеждайки нагоре картината беше още по-зашеметяваща. Извисяваха се остри скали обгърнати от облаци. Цялата поляна беше вълшебна и те зареждаше с нейната неизчерпаема енергия. Още по-голям плюс е, че беше средата на юни и ухаеше на лято.
В края на поляната имаше едно малко заведение, в което спряхме за малка почивка. Хапнахме „по български“, а хората , които поддържаха заведението бяха много гостоприемни и толи. Бяха от друг град, но привлечени от магията на Рила решили да отворят ресторант. Не могли да устоят на красотата и спокойствието, които им предлагаше. Изпратиха ни с леки напътствия, по коя пътека да продължим до нашата крайна цел, гроба и храма на свети Йоан Рилски Чудотворец. Никога не ги бях посещавала и нямах търпение да ги разгледам.
Чувала съм историята за светеца отхвърлил всички изкушения и удобства, в преследване на вътрешен и духовен мир. Пътеката, по която вървяхме приличаше на панорамна картина. Дърветата се бяха схлупили, цветята цъвтяха, красиви камъни се намираха по пътя, беше изумително. Към края на деня достигнахме крайната си цел. Хората бяха се разотивали и ние влязохме спокойно в храма. Всички стени бяха изрисувани със свещенни рисунки, златни икони бяха окачени навсякъде из храма. Беше просторен отвътре, въпреки че отвън изглеждаше малък. По земята имаше постлани ръчно ушити черги.
Беше много красиво. Човекът, който се грижеше за храма беше историк и ни разказа по подробно за датировката, историята и гроба. Този човек разказваше с интерес, какъвто рядко бях срещала. Сякаш самият той, бе присъствал на построяването на храма. Беше много начетен и интелигентен, на средна възраст. Разказа ни и легендата за гроба на светеца. Той се намираше в малка пещера, известна като „Дупката“. Според легендата в нея се пречистват душите. Едно свято място, в което няма нищо пищно и изкрящо. Пещерата представлява един огромен камък, но мен ме грабна нейната историческа стойност.
Вече се смрачаваше и трябваше да си вървим. За мен това беше приключение, което никога няма да забравя. Хората, историите, гледките, с които се сблъсках бяха едни от най-ценните ми преживявания. Още по-ценно за мен е, че бях със своето невероятно семейство.
 Град Рила отбеляза Националния празник |
Материалът е изготвен от Мария Стефанова, ученичка в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин