Тази училищна традиция с розов отепачът бележи началото си през 2007 г., когато две момчета се изправят срещу насилниците на свой приятел и съученик, пристигнал в училище с розово поло. На другата сутрин Дейвид Шепърд и Травис Прайс отиват в гимназията си облечени с розови тениски, протестирайки срещу тормоза, на който са били свидетели. Дори носят още тениски за приятелите, които дръзват да ги подкрепят в тази кауза - и с изненада откриват, че последователите им не са никак малко. Така от една проява на смелост, на чувство за неправда и идеал към промяна, постъпката им се превръща в еталон за младите ученици по света. Воден от настъпилите събития, премиерът на Британска Колумбия обявява официално този ден за протест срещу тормоза в училище.
Всяка година възпитаниците на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ отбелязват последната сряда от месец февруари, като обличат розови тениски и застават гръмко в своята позиция срещу насилието в училище. Главният организатор - преподавателката в годечката гимназия Цветанка Евлогиева и този път успя да ангажира вниманието на подрастващите с иновативни занимания, свързани със семантиката на деня. Ученици от горен курс раздадоха на по-малките ръчно изработени сърцевидни писма, на които имаха възможност да пренесат върху хартията своето послание. Накрая всяко сърце бе закачено на училищното дърво - символ на сплотеността в непрестанната борба против психическия и физическия тормоз в училищата.
И ако бъде зададен въпросът „Защо според теб този ден е важен за един подрастващ?“, то отговорът „Защото всеки ученик трябва да знае, че някой винаги го подкрепя!“, мигом ще се долови от клоните на розовото дърво, брулени от вятъра... или може би ще дойде от учениците.
Симеон Александров
Снимки: Слави Едиев