Народно читалище „Светлина-1919“, в сливнишкото село Алдомировци, чества 100 години от своето създаване. Празникът ще бъде отбелязан с богата програма на 23 ноември /събота/ от 10:00 ч., в салона на културната институция.
От настоятелството на читалището отправят покана до всички бивши и настоящи самодейци, жители и гости на Алдомировци, и всички приятели на читалището да споделят празника.
НЧ „Светлина 1919”, с. Алдомировци е създадено през далечната 1919 г. То е едно от десетките новоучредени читалища в България в периода след Първата световна война. Създателите му Евлоги Георгиев, Драган Апостолов, Алекси Миланов, Борис Хранов под непосредственото влияние и ръководство на прогресивния учител Михайл Георгиев кръщават читалището с името „Светлина”, което е ясен знак, че новосъздаденото огнище на култура и просвета ще бъде като пътеводителен светилник в цялостния живот на селото. Малката стаичка в бившата кооперативна сграда е мястото, където се събира прогресивната част от населението. Първите читалищни изяви, макар да се ограничавали с уреждането на вечеринки и сказки имат своето положително въздействие върху хората в селото. Поставят се пиесите „Изгубена Станка”, драматизации за Ботев, Левски, „Хъшове” на Иван Вазов и много други.
Библиотечната сбирка, събрана от будния учител Михайл Георгиев, съдържала поредица от малки брошурки за Филип Тотю, Георги Раковски, Петко войвода и много други бележити българи. Следват години когато библиотеката работи „ съвсем на съзнание” - няма помещение, няма библиотекар, а книгите се предават от ръка на ръка, или пък вечер се събират и един чете, а останалите слушат. Впоследствие читалището полага усилия библиотечната дейност да бъде един от основните приоритети. Първоначално тя се е осъществявала в неголяма къща на главната улица. По късно през 1967 г. е преместена в голяма самостоятелна сграда.
Днес стремежът на читалището е да се запази и да се изгради в подрастващите ясно национално самосъзнание и принадлежност, като същевременно изпълнява ролята на духовен център за разпространение на знания и информация, чрез съхраняване на ценностите на традиционното изкуство и култура.