На 24 октомври, 1945 г., държавите победителки във Втората световна война – Великобритания, САЩ, СССР, Китай и Франция, ратифицират учредителната харта (устав) на Организацията на обединените нации. Международната организация е създадена с цел опазване на мира и сигурността. Основавайки се на принципите за равни права и самоопределяне на народите, тя развива и приятелските международни отношения.
Организацията полага грижи за постигането на световно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или хуманитарно естество. Междувременно ООН трябва да послужи като средище, където да се обединят усилията на всички нации за постигането на поставените цели.
Идеята за създаване на такъв тип организация не е нова за международната общност, като след края на Първата световна война е направен и първия сериозен опит в тази посока с учредяването на Обществото на народите. Тъй като те не успява да изпълни своята основна функция – да обезпечи траен мир в света, още през 1944 г., съюзниците от антихитлеристката коалиция – Великобритания, САЩ, СССР и Китай, започват обсъждането на бъдещата архитектура на ООН.
През лятото на 1945 г. е свикана международна конференция с участието на 50 държави, които приемат устава и фактически стават учредители на новата международна организация. На 24 октомври той е ратифициран от петте държави, които са определени за постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, като към първоначалните четири се добавя и Франция.
Макар и да не участва в конференцията, за Полша е запазено място като учредител, като от тази роля и функция са изключени деветте държави от Остта – Германия, Италия, Япония, Австрия, България, Унгария, Румъния и Тайланд. Осем неутрални държави – Испания, Швейцария, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен също не са сред учредителите и се включват на по-късен етап от своето съществуване като членове на ООН.
Седалището на ООН е в Ню Йорк, като неговите структури са Общото събрание, Съветът за сигурност, в който има пет постоянни членове с право на вето върху решенията на Общото събрание и непостоянни членове с мандат за участие в Съвета. Към ООН, във времето са създадени и много специализирани организации – Икономически съвет, ЮНЕСКО, мироопазващи сили и др.
Въпреки, че през последната фаза на Втората световна война, България се включва със свои войски на страната на съюзниците, на нея не е признат статут на съвоюваща държава и не и е позволено да стане учредител и член на ООН през 1945 г. Това става на 14 декември 1955 г., когато Народна република България, едновременно с Албания, Унгария, Румъния, Австрия, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Финландия и Цейлон са приети за пълноправен член на международната организация.