Възможно ли е миналото да е източник на национално самочувствие? А на съвременна мода? Разбира се , че да! Миналото е източник на новото и неизвестното, на онова, което е в момента. А това, което е тук и сега - на това, което предстои.
Миналото е източник на всичко. Без него няма да има настояще и хората няма да са това, което са. Спомняйки си за миналото може да се търси вдъхновение и мотивация за развитие. Хората, взимайки поука от старите грешки, са готови да експериментират, за да създават най-доброто и да се надяват на успех в начинанието. То е това, което движи, както света, така и индивидуалния човек към напредък и просперитет във всяка една сфера.
Разглеждайки историята на една страна като източник на национално самочувствие е много важно да се каже, че един народ трябва да се гордее с миналото на родината си, без значение какво е. Защото то е онова, което създава, както основата на една държава, така и нацията. Времето и случилите се събития са като „лепило“, което обединяват хората в народ, а народа в държава.
Наблюдавайки еволюционната промяна в хората понякога е трудно да се каже, че имат национално самочувствие. По думи на Джулия Камерън „самочувствието се корени в процеса на създаване, а не в това, което вече е направено“ - може да се съди, че самочувствието зависи от нас и от този определен момент, но когато се говори за национално самочувствие трябва да се облегне и на това, което вече е извършено. Нашата родина е много добър пример за това. С богатата си история, която векове наред ханове и царе са градили и със славното си минало от всички битки, в които българските войни са жертвали живота си в името на България. Държава, която е достойна всяко едно нейно „чедо“ с гордо вдигната глава да се нарече българин.
Но от друга страна може ли да се каже, че миналото е източник и на съвременна мода? Със сигурност! От историята се пораждат безброй разнообразни и усъвършенствани идеи. Всичко онова, което днес е актуално е породено от миналото. Тук важна роля играе умението да се разгръщат мисли и идеи. Нещо, което до такава степен да ни е повлияло и да се е докоснало до нас, че от него да излезе напълно нов продукт, който сам по себе си да е уникален.
Хората имат нужда от изкуство под всякакви форми и е изключително ценно да можем да черпим впечатления и концепции от миналото, за да има вдъхновение и устрем към нещо ново, непознато и интригуващо.
Пример за това е Българското възраждане в изкуството. Завоюването на България от Османската империя оказва голям натиск и унищожаване на развиващата се култура по онова време. Захари Зограф е емблематичната фигура в историята и изкуството. Той е основоположник на българския светски живопис и един от малкото, които експериментират като постепенно пренасят битовите елементи в църковното изкуство. С неговите специфични и разнообразни идеи осъществява прехода от светското към европеизацията.
Това, което е в настоящето, обединено от това в миналото, ще породят идеите за бъдещето. Живеем в много бързо развиващ се свят и всеки ден се поражда нещо различно и необичайно. Изкуството се развива, но не трябва да се забравя и от къде е тръгнало. За това тук миналото играе важна и незаменима роля, защото винаги ще има такива, които се придържат към първичното и обикновеното, към това, което е било в началото. В това има нещо много хубаво – в началото всичко е било чисто и непокътнато, не е имало ненужни детайли или пък допълнения. Но пък от друга страна са тези, които не харесват това, защото е прекалено обикновено и дори скучно. Те са хората, които създават промяната и развиват идеите.
Хубавото е, че миналото е образец, за да ни учи и да ни насочва към основната идея, а след това хората да градят върху това, което знаят и да създават необичайни и полезни неща. Така както през годините и виковете това се е запазило като един универсален метод .
В крайна сметка изводът е, че всичко е под формата на един кръг и всяко нещо произлиза от друго. Единственото, от което зависи е кой ще разгърне идеята и минавайки през самия човек как ще бъде пресъздадена.
Съпоставяйки миналото като източник на национално самочувствие и на съвременната мода може да се каже, че е главен източник и на двете. Защото без миналото нямаше да има, нито национално самочувствие, тъй като то се гради от достойните дела на една нация, нито съвременната мода, която произлиза и черпи вдъхновение от него.
Миналото е източник на новостите, вдъхновението и на промяната.
Материалът е изготвен от Елизабет Тонина, ученичка в 31. СУЧЕМ „Иван Вазов“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин