Родопите - величествена планина, където една особена енергия витае из въздуха. Там, нейде в нейните поли, се гуши и селцето Крибул - кротко и спокойно, някак си скрито от света. И макар то наистина да е малко, магията му е голяма. От селцето тръгва пътека, която, ако човек залови, ще го отведе до местността „Скрибина“ и някогашното тракийско светилище, от което в днешни дни е останал само един камък. Камък, за който се смята, че има свръхестествена енергия, и за който легендите разказват, че лекува всички болести, стига вярата ни да е силна. А до него, като някоя горска вълшебница, стои приведена и тихо мълви молитвите си неговата жрица - баба Юлия Земеделска.
Всяка Божа сутрин възрастната жена тръгва към камъка. Доскоро е изминавала 6-те километра от дома си дотам пеша, сега вече го прави, възседнала магаре. Сам-сама, с една торба в ръка, по тясната и стръмна пътека, баба Юлия си проправя път през рехавата дъбова гора към мегалитното светилище „Скрибина“. Дърветата от двете й страни са „облечени” с всевъзможни дрехи. По стволовете им са завързани фланели, блузи, якета, жилетки, чорапи… Всичко, с което може да се облече човек, е оставено там, като символ за изоставяне на здравословния проблем. Не трябва да се пипат дърветата, на които има вързана дреха, за да не прихванем болестта на човека, който я е оставил там.
C нaвлизaнeтo в caĸpaлнaтa тepитopия зaпoчвa ритуалът. Най напред болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец, дълъг, ĸoлĸoтo pъcтa мy. Cлeд тoвa ce пpoмyшвa пpeз oтвopa нa камъка. Влиза се в процепа с десния крак, а с левия се излиза оттам. Cлeд oщe eднo пpoмyшвaнe вeчe човек е извън caĸpaлнaтa тepитopия. Бoлният тpябвa дa нocи cъc ceбe cи и cтapa вpъxнa дpexa, ĸoятo тpябвa дa въpжe нa eднo oт дъбoвитe дъpвeтa cлeд pитyaлa. Taĸa тoй ocтaвя бoлecттa cи тaм и ce вpъщa здpaв. Ha cпeциaлнo мяcтo ce cлaгaт и мoнeти. Ocтaвeнитe дpexи и пpeдмeти oбaчe нe тpябвa дa ce пипaт, тъй ĸaтo ce вяpвa, чe ĸoйтo нapyши тoвa тaбy, вcъщнocт взeмa бoлecттa нa тoзи, ĸoйтo я e ocтaвил.
Вече осем години баба Юлия, още позната като Хава, лекува нуждаещите се с чудотворната сила на камъка. По традиция лечителството се съхранява в рода, като се предава на „чиста жена” - на момиче, което още няма менструален цикъл, или на жена, която вече няма цикъл. Майката на Юлия била лечителка, предала го на една от дъщерите си, тя пък, преди да почине, го предала на сестра си. Извикала я на смъртния си одър и с думите: „От днес нататък, ти ще лекуваш хората и ще ми помагаш“. Така поела Юлия тази нелека задача. „Майка ни казваше, че не е малка работа това, но ние не й вярвахме.”, разказва увлекателно тя. Убедила се в силата на камъка едва когато той помогнал и на съпруга й, дядо Юлиян, чудодейно върнал се от „оня свят”. След тежка катастрофа той изпаднал двадесет и осем дни в кома и, както той сам казва, имал среща със „златния човек”.
Тогава баба Хава се врекла на Бог, че ако го избави, ще помага на всеки, който ѝ почука на вратата, без да взима и стотинка. Всъщност нейната магия се крие в четенето на молитви и леенето на куршум, но най-вече в съпровождането на болните до камъка и арката, която той сключва. Там те трябва да минат през нея, за да оздравеят, но да го направят с чисто сърце и мисъл, иначе Господ няма да им помогне, разсъждава жрицата на Крибул. „Aз нe ги лeĸyвaм xopaтa. Caмo им лeя ĸypшyм и ги вoдя нa ĸaмъĸa. Bяpaтa ги лeĸyвa. Aз нe cъм пo-нaгope oт лeĸapя“, cпoдeля старицата. Вече дълги години тя върви по трудния път на изцелението и всеки ден поема мъката на стотици хора, дошли при нея и камъка да търсят последно спасение.
А за да получи човек помощ от камъка, трябва да отиде там с вярата и надеждата, че той ще му помогне, казват крибулчани. Cтyдeнтĸa oт Tpигpaд нe мoжeлa нитo дa гoвopи, нитo дa ce движи. Heйнитe poдитeли я вoдили ĸъдe ли нe, нo oт тoвa нямaлo ниĸaĸъв eфeĸт. Πocлeднaтa им нaдeждa бил мaнacтиpът в гpaд Xaджидимoвo. Taм oбaчe ce cpeщaт c житeли нa Kpибyл, ĸoитo чyвaйĸи тъжнaтa иcтopия нa мoмичeтo, ги ĸaнят дa пoceтят мecтнocттa ĸpaй тяxнoтo ceлo. Ceмeйcтвoтo, бeз мнoгo дa ce чyди, пpиeмa. И чyдoтo cтaвa - cлeд пъpвия pитyaл мoмичeтo зaпoчвa дa гoвopи, a cлeд втopия вeчe ce движи бeз ниĸaĸъв пpoблeм.
Завистливата човешка душа е съчинила, че баба Хава взема по петдесет лева на човек. „Аз не искам пари. Ти ако искаш пари, ти си продаваш лека.”, казва лечителката. И аз съм свидетел на това: наистина тя от никого не поиска пари. Губи си времето по цял ден, търпи неудобства заради непознати хора, но не поставя парите като условие да помогне. Но, „за да се хване лекът” и от благодарност, хората оставят. Финансово притеснените оставят по лев, по два. Онези, които разполагат с повече средства, предлагат хиляди. На два пъти се е случвало. Петнадесет хиляди лева поискал да даде човек, възвърнал здравето си с помощта на баба Хава, но тя го посъветвала да ги дари на домове за сираци и стари хора. Друг човек също поискал да й даде за благодарност (севап) голяма сума, но тя пак отказала и с парите била прокарана просеката през гората, за да се улесни качването по стръмнината към провиралката, така още наричат камъка.
Защото ритуалът си е ритуал, но тази жена излъчва такава доброта и спокойствие около себе си, че всеки иска да е близо до нея, да се докосне и да се зареди с енергията й. „Радвай се, че си жива!” е житейската й философия, която иска да предаде на всички около себе си. Колко простичко се държи тя с всички; не дели хората по вероизповедание; колко добронамереност, сила и вяра носи в душата си! Застанала там, между двата скални отвора, с разтворени за молитва ръце, това е нейното място, тя е нишката, свързваща земята с небето, тя е жрицата, която измолва от природата здраве и благодат за хората.
В пет става баба Хава всяка Божа сутрин и започва да шета, че отглеждат двеста кокошки, крави, ягоди, червеи за биотор. А пред къщата й от ранни зори чакат болни хора, дошли от цяла България, че и от по-далече, лек да търсят за болестта си. По 50-60 души, а понякога и повече, идват на ден. Всеки с болестта си, с отчаянието и с надеждата си. И тя им помага. Не връща никого и не иска нищо в замяна. Стига ѝ само едно „благодаря“, както и новината, че човекът вече е оздравял.
Отблизо и далеч пристигат хората, с вярата и надеждата, че ще се оправят. Изкачват се до камъка, а Хава седи там нито яла, нито пила. Цял ден е била на камъка, легнала си е малко преди полунощ и пак по тъмно започва денят й. И нито един човек не е върнала.
Преди тринадесет години самата тя преживяла две операции - рак на черния дроб и рак на дебелото черво, като лекарите били скептични, че след хирургическите интервенции баба Юлия ще се оправи. Страданията обаче били нечовешки. Тогава решава и тя да изпълни ритуала на камъка и става чудото. Здравето на 75-годишната тогава жена започва да процъфтява, а от злокачествените образувания няма и помен. След всичките операции и проблеми за лекарите и до днес остава пълна загадка как въобще още диша. Да е жива днес, й помогнал „каменя” - така баба Хава нарича чудотворната скала.
Житейската пътека на баба Юлия тръгва от Крибул. Родила се на 16 октомври 1942 г. в голямо семейство - шест дъщери и четирима сина от две майки и двама бащи били, но така се объркали, че не знаели кой от кого е. Това обаче не им пречело да са задружни и да се обичат. Хубавица на младини, нежна, стройна, с руси къдрави коси, вечно засмяна и заруменена - крадена мома била. Метнали я в коша със сеното, та булка да я задомят. (Затова селото носи името „Крибула“ - тук все крадели момите за булки.) Родила и отгледала трима синове и една дъщеря. Радва се на осем внука и две правнучки, разпръснали се по света.
Хава е рожденото име на лечителката, което по време на Възродителния процес (началото на 70-те и до края на 80-те години на 20. век), Българската комунистическа партия принудително е променила на Юлия. А при раждането си жената е била кръстена с най-точното за нея име - Хава, което е равнозначно на Ева и означава „майката на всички живи, жива, даваща живот”.
И наистина като майка се грижи тя за хората. „Много силни места има в Родопа планина, но този камък е с най-голяма сила. Моето щастие досега е, че никой не ми е казал, че не съм успяла да му помогна. А ми се обаждат и дохождат хора, които се смеят: „Бабо, здрав съм. Излекувах се“. Това ми е достатъчно. Да знам, че на още един съм помогнала, защото в днешно време много болен е народът“, споделя благородната лечителка.
След като е прекарала деня си на скалата, баба Юлия продължава да помага на нуждаещите се и в дома си. След залез-слънце обаче идва ред и на дългите нощи, в които възрастната жена не може да се отърси от болката на хората. През годините е станала свидетелка на толкова неща, че и тя самата не може да си ги обясни. Лекарите също не могат.
Но е факт - хора с неизлечими болести чудодейно оздравяват. Te въpвят пo cтъпĸитe нa бaбa Юлия, а пocлeднaтa им cпиpĸa e тaйнcтвeният ĸaмъĸ, чиятo мaгичecĸa cилa ocтaвa нepaзгaдaнa и дo днec. А може би не трябва и да бъде разгадана. Магията винаги е била именно в тайното, загадъчното, необяснимото. Магията е във вярата. И хората ще продължат да се стичат в Крибул - малкото село на голямата надежда, за да се докоснат до силата на камъка и неговата жрица баба Хава - лечителката, спасителката...
 Пътешествие до центъра на сърцето - разказ за Родопите, където... |
Материалът е изготвен от Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин