България! Страхотна страна! Пълна с легенди, мистерии, изненади, запазила своя борчески дух благодарение на обичаи и традиции, датиращи от древни времена.
Освен необятната красота на природата, чистият въздух, четирите годишни сезона тази страна притежава вековна история. Появила се е на картата още преди повече от 13 века, е една от малкото държави несменила името си до днес. Интересната история датираща от тогава се помни до наши дни, благодарение на народните предания, легенди, обичаи и традиции. Богатата култура, занаятите и традициите обединяват народа и го правят по-силен, способен да надвие всякакви несгоди. А какви традиции само!
Българският народен дух създава неща, които ги няма никъде другаде по света. Пример за това е уникалната българска шевица. Някога по везаната шевица е било възможно да се разпознае кой, какъв е, от кой край е, какъв е социалният му статус: женен мъж или ерген, мома или булка. Характерно за народната шевица е неината многоцветност - основният цвят е червеният - той е продължението на живота, предпазващ от уроки и лоши очи. Белият е чистота, младост, светлина; зеленият – вечното възраждане на живота, а златистото е свързано с благоденствието, със слънцето, с огъня и светлината. Везбата, свързана с украсата на облеклото крие различни загадки и символи - има изобилие от фигури -геометрични, розетни, растителни, животински. Поставени върху дрехата, която може да е делнична или празнична, изпълняват свето предназначение - за вяра, надежда, красота, здраве, берекет, плодовитост, плодородие, благополучие, дълголетие. Поставянето на шевицата не е случайно, тя определя границите на човека - обшит е отворът на пазвата на ризата на мъжа и жената, по края на ръкавите , по ръбовете, по полите и чорапите , по колана и кърпата за глава. Във всяка везба има послание, отражение на живота и любовта, връзката между земята и небето, между женското и мъжкото начало. Затова българката от векове наред ревностно съхранява и задължително предава на дъщеря си тайните на везането.
Ние българите имаме шевици не само по дрехите, а и по кърпите. Защо и върху кърпите? Те са с нас през целия ни живот. Когато дете се ражда, на бабата се подава кърпа, на годежа в кърпа е сложена пендара или пръстен. А на сватбата, за нея има специални кърпи (пешкири) те се тъкат: за оруглицита, за ябълковото дърво, за кумата, за питата. Захване ли се хоро задължително момъкът, който го води трябва да извади от пояса си кърпа и да я размаха. Българската жена е вълшебница в това отношение. Тя умее като седне на стана да изтъче цяла приказка. Може да пресъздаде всеки сезон (цветната пролет, слънчевото лято, богатата есен, бялата зима). Тя предава собствени усещания и представи, интересни хрумвания и фантазии, въображение и магия. Българката създава изкуство. Мотивите и формите, завещани от майките и бабите се обогатяват всяко поколение, но всяка жена в чиито ръце попадне кърпата вплита и вписва своя почерк, фантазия и присъствие. Кърпите имат както обредна, така и битова употреба. Тези за всекидневна употреба са цветни и линирани. Тези, които се използват при обреди са с по-богата декоративна шарка. Изработени са от лен, коноп, памук и свила. Кърпата можем да намерим на скрина, на портрета , на огледалото, на люлката, на стомната, на главата, с една дума – навсякъде. Тя е и последната, с която се покрива лицето на покойника.
Тези традиции се пазят в цяла България, къде повече, къде по-малко. Но има едно село в Северозападна България, където със сигурност се съхраняват. Казва се Върбешница и е разположено в южния склон на бърдо Веслец, което е част от Западния Предбалкан. Отстои на 10 км от гр. Враца и на 5км от гр. Мездра. Това е село за пример, спазващо обичаите, религиозните вярвания и всички празници от народният календар. Нека да дадем малко примери как жителите на с. Върбешница отбелязват дните от празничния календар.
Първият месец от годината е януари, познат е като „Голем Сечко“. С първия ден на този месец започва Новата година. Рано сутринта момчета с дрянови пръчки в ръка обикалят и сурвакат за здраве хора и добитък с пожелания. Април месец е познат и като „Гергьовски месец“. Обикновено през него се пада Великден. Неделята преди Великден се нарича „Страстна неделя“ . В сряда е „Велика сряда“ – жените не тъкат, не предат, не шият. На другия ден е „Великият четвъртък“ – боядисват се червени и шарени яйца (перашки). Те се ядат в продължение на 40 дни – до Спасовден. Месят се и обредните великденски хлябове. Великден или Възкресение е в неделя. Младите булки с мъжете си посещават и обядват: първи ден у кръстника, втория – у родителите им, третия – у деверите. Момите и момците връзват люлки под някое голямо дърво и пеят – години наред това ставаше при бряста край селото. На Великден се чукат яйцата, прави се великденско хоро, пеят се много песни. Спира се постенето. Първият ден на август е „Макавей“. Празнувал се 12 дни – по един за всеки месец. Първият започвал за месец септември. Така се гадаело каква ще бъде годината. Това е много стар обичай, тъй като векове наред, чак до XIX век, за начало на годината се считал септември. Октомври е известен още като „Димитровски месец“. Най-големият празник е Димитровден – на 26 октомври. Познат е като „Разпуст“, тъй като на този ден се освобождават наетите за Гергьовден слуги и пастири. По месечината пък се гадае дали кошерите ще бъдат пълни с мед.
Съществуват още много празници, обичаи и традиции, които се правят в цяла България, но си имат специфика във всеки край на страната. В живота на хората, особено в по-старо време, са битували най-различни поверия. Те се разказвали като приказки, за тях се пеело в народните песни. Затова толкова жилави се оказали ритуалите – да се предпазят хората от беди.
Селянинът е отрасъл с песента. Пее се от радост и мъка, на полето и в къщата, при семейни тържества и празници. От многото песни, които се пеели в с. Върбешница, ето една от най-популярните хороводни песни:
Нено Неделю баюва
„Още гората лист няма, Нено Неделю баюва,
На планината сняг има, Нено Неделю баюва,
Па са юнаци излезли, Нено Неделю баюва,
На връх на Стара планина, Нено Неделю баюва,
На хайдушкото сборище, Нено Неделю баюва,
Пиленце пее, говори, Нено Неделю баюва,
Върни се, върни, Стояне, Нено Неделю баюва,
Тежка ще буря да стане, Нено Неделю баюва,
Юнаци ще ти погуби, Нено Неделю баюва,
Стоян дружина думаше, Нено Неделю баюва,
Това е пиле лъжовно, Нено Неделю баюва,
И друг път ме е лъгало, Нено Неделю баюва,
От сред път ме е връщало, Нено Неделю баюва.“
Село Върбешница е само едно от многото села в България, които пазят историята си, предават я от поколение на поколение. Едно от многото села, в които се спазват традициите и се дава възможност на всеки наследник да остави нещо от себе си. Такава е цяла България – горда и пълна с изненади, които ги няма никъде на друго място.
Материалът е изготвен от Жаклин Петрова, ученичка в 11 клас, в ППМГ „Акад. Иван Ценов“ град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.