Кръстьо Николов Георгиев - Катранкьо известен като Кръстьо Българията и Дандана, е български военен и революционер, войвода на Македонския комитети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Кръстьо Българията е роден през 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през 1895 година, за да се включи в Четническата акция на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържавръзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония и известно време е в четата на Михаил Апостолов Попето, а след това от 1900 до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО. За кратко от януари до август 1901 година секретар на четата на Кръстьо Българията е Григор Тотев.
По заръка на Михаил Герджиков през ноември 1902 година Кръстьо войвода е прехвърлен като войвода на чета в Чокенския революционен район в Одринския революционен окръг, където е и първият подофицер. От началото на 1903 година е назначен за войвода в Малкотърновския революционен район, където значително допринася за разгръщане на революционната мрежа и организирането на българското население. През февруари е в четата на Михаил Герджиков и участва в оргинизирането на атентата на железопътната линия при село Синекли, Чаталджанско. Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на конгреса на Петрова нива.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Чокенския район с подвойвода Петър Чолаков. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село Хаджиталашман, което е само на 20 километра от Одрин, в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакувате бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат. След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в Кочанско, където под негово ръководство действа Цено Куртев. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
Кръстьо Българията участва във Балканската война и после в Междусъюзническата война като войвода на чета №16, а по-късно във 2 рота на 6 охридска и 3 рота на 11 серска дружина на Македоно-одринското опълчение. На 18 май 1913 година е произведен в чин подпоручик. Скоро след това заболява отхолера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.
Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който е проявявал жестокост към дейци на организацията. За това е упрекван лично от Георги Кондолов. Георги Василев пише за него: „Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток. Той е счупил немалко ребра, но в скоро време обаче Малкотърновският район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва. Кръстю Българията не прощаваше и винаги наказваше и най-малкото закъснение. За него авторитетът на Организацията бе всичко. Така той респектираше всички, в неговия район всеки заемаше своето място."
Материалът е изготвен от Елица Евтимова, ученичка в 10 клас на СУ "Васил Кънчов", град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет.
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.