В миналото на всеки народ има величави времена и чутовни подвизи, които подхранват националното самочувствие и пораждат гордост. Нашите славни битки, нашите смели герои, самоотвержените ни борци ни за Освобождение, високите достижения на духовността, плод на народния гении или на отделни автори - всичко това, но не само това, е богато наследство от нашето минало. Да не забравяме обаче черните времена на робство, загубените битки, предателствата, епизодите на морално падение. Те са травмиращ спомен в колективната памет, но и източник на поуки и мъдрост, придобита по болезнен начин. Поражения са направили народът ни още по-силен, още по-устойчив, още по-непреклонен. Народ, който хиляди пъти е бил спъван и е падал, но всеки път се е изправял и е продължавал смело напред, има основания за гордост. От миналото… Но нашата съвременност, въпреки безспорния напредък на България във всяко отношение, предизвиква чувството на недоволство и напрежение, породено от усещането за хаос, от страха от непрекъсната промяна. Това е едно от обясненията защо днес хората отново се връщат към миналото с преклонение и уважение, дори вманиачено се фокусират върху него, търсейки опора.
За всички нас е необходимост да познаваме корените си, да знаем делата на дедите си, да сме наясно от къде сме тръгнали, за да имаме представа и на къде вървим. За съвременния човек е нужно познанието за историята. Народ без минало е народ без бъдеще. Ние се нуждаем от паметта за случилото се. Чрез опознаването му ще опознаем и себе си, нашата народопсихология, силните и слабите черти от националния характер, а това ще ни помогне да бъдем по-адекватни. Силата, която черпим от нашето минало, ни дава увереност, че ще решим успешно и проблемите на настоящето. Далновидността на княз Борис Покръстител, духовната мисия на Симеон Велики, епохално значимата книжица на Паисий Хилендарски, подвизите на Левски, литературното наследство на Вазов и цялата плеяда български класици след него… трудно е да изброим устоите на националната памет, събрани в няколко ключови думи и емблематични имена. Разбира се, както някога, така и днес има хулители, които недобронамерено и тенденциозно отричат върховете в родната ни историята ни и още по-лошо - преекспонират паденията. Това е проява на нихилизъм и недостатък на националния ни характер, който май напоследък е излекуван. Казано е: “Каквото посееш това ще пожънеш”. Всички разумни хора си дават сметка, че днес жънем успехите от семената, посяти от Левски, Паисий и още хиляди стотици велики личности, чието дело ще се помни вечно. То е повод за национално самочувствие. И източник на патриотизъм. На истински патриотизъм! Не на показно патриотарство или националистични изблици.
Да поддържаме родолюбието в сърцата си означава да обичаме и себе си, защото националната принадлежност е част от собствената ни идентичност. Погрешно я да я зачертаваме. Но да познаваме миналото означава не само да знаем какво се е случило, кой, кога и как го е извършил, а и да си дадем обяснение за причините. Да знаем защо нещо се е случило и защо да го поддържаме като традиция и днес. Често това познание липсва. Да, често ние отдаваме почит на традиционните и националните празници само защото е модерно и защото всички така правят без да откриваме дълбокия им смисъл. Много хора честват празници, за чието значение и дълбок смисъл дори не се досещат. За тях това е поредната себеизява и поредното интересно събитие, на което присъстват. Хората все по-често започват да търсят поле за изява и да забравят истинските ценности и истинското съкровище, оставено ни от поколенията преди нас. Наскоро, на Сирни заговезни, с въодушевление млади хора прескачаха огньове, но… без да знаят защо предците им са въвели този ритуал в празничната обредност, без да си дават сметка, че символиката е свързана с вярата в пречистващата сила на огъня като една от четирите природни стихии. Повечето се стремят да бъдат модерни и понякога забравят какъв в действителност е истинският смисъл на националния празник. Той не е в атракцията, в забавлението, в самоцелната оригиналност. Хората все по-често започват да търсят поле за изява и да забравят истинските ценности и истинското съкровище, което ни е завещано от векове. А ние днес търсим непрекъснато шоу елементи – като дълги десетки метри знамена или гигантски мартеници, които впечатляват. Но какъв е смисълът от тях освен да привлекат вниманието на медиите? Това обаче е друга тема, а сега говорим за миналото.
Най-яркият белег на националната идентичност и миналото е фолклорът. Той се превърна в мода. Само в Монтана над 1000 деца участват в 4 различни фолклорни танцови ансамбъла, а танцовите клубове за възрастни са поне 5. Те са масови. В някои от ансамблите ги наричат „фитнес групи”. Това подсказва, че целта не е само връзка с миналото, чието олицетворение е народният танц, а тренировка. Хоротеките са актуални. Да, народният танц е емоция, а движението – здраве, но преоткриването му не е само източник на гордост, макар че това клише често се употребява и от танцуващите, и от публиката им и се назовава патриотизъм. Както и инициативите „Пробуждане с хоро” и хорото пред Народния театър. Това е много, много повърхностен патриотизъм. Това да се премениш в народна носия не те прави повече българин, макар да е красиво и дори модерно. Модерно е и да декларираш, че нашите носии са най-красиви, а фолклорът ни най-богат, без да познаваш чуждото народно творчество. Но напоследък тази гордост се е превърнала просто в съвременна мода. Това, според мен, е формално отношение към миналото. Не съм виждала в носия Боян Петров, който чиито кости останаха на връх Шиша Пангма, нито тенисиста Григор Димитров, нито Златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика, нито оперните прими Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, нито художника авангардист Кристо, които допринесоха за славата на България. Те, както и много учени, лекари, предприемачи, които са преуспели в своите области и ежедневно изпълняват своята професионална мисия на високо ниво, са пример, че имаме изтичници на гордост и в настоящето. Определено, не само в миналото е източник на гордост.
Ние сме народ, обитаващ държава без особена тежест в международен план. Даваме си сметка за това, че територията, числеността на населението и икономическата мощ правят една държава фактор във външнополитически план. България не е. Въпреки че уверено върви по пътя на демокрацията, макар че все още има своите проблеми със слаби институции, корупция, неравенства, несправедливост във вътрешнополитически план. Затова народът ни, който не вижда особени поводи за гордост в настоящето, се вкопчва в миналото и по-точно в онези епизоди от него, в който България е била на 3 морета, армията ни е побеждавала в битките, блясъкът на духовните ни достижения е съперничел на доминиращата чужда култура на велики империи. Това е само миниатюрно парченце от пъзела на великата ни история. Познанието за нея в цялост не само има смисъл. То ни е напълно необходимо и задължително. Но превръщайки миналото в мода, ми се струва, че ние се опитваме да компенсираме комплекса си за малоценност. Това е ненужен допинг. Родината се обича не защото е велика, а защото е твоя, беше казал един мъдър мъж - Сенека, римски роб и световен философ. Освен това всяка нация е уникална с достиженията си и с приноса си за световната култура. Да, имаме поводи за гордост от миналото, но нека в мода се превърне отговорността пред настоящето, което да градим всеотдайно и упорито. Така ще дадем на потомците си поводи да се гордеят с нашите постижения, когато днешният ден се превърне в история. Да познаваш миналото си е безценно, да живееш в настоящето - достойно, да мечтаеш за бъдещето си - невероятно.
Материалът е изготвен от Калина Кръстева, ученичка в ПГПЧЕ „Петър Богдан“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин