Как пластмасовите капачки могат да оживеят и да се превърнат в пана с български шевици, какво вдъхновява една майка на три деца да създава изкуство и да облагородява стените на училища, детски градини и други учреждения, разговаряме с Диана Димитрова - старши експерт „Връзки с обществеността“ в Община Елин Пелин.
Капачки, превърнати в изкуство, как се роди идеята за тази инициатива?
Понякога ни трябва много малко, което да погъделичка въображението ни. Много от нас са виждали картините на животни в Зоологическата градина в град София. Идеята за паната с шевици, изработени от капачки тръгна от там. Въпросът беше да създам нещо различно, нещо запомнящо се, нещо българско - какво по хубаво от шевицата? Това беше прекрасен начин да допълним инициативата на Община Елин Пелин - създаването на парка от гуми и рециклирани материали „Планетата не е за еднократна употреба“.
Разкажете повече за творческия процес, изработването на паната и тяхното послание?
Реално изработването на тези табла е повече математика, от колкото „рисуване“. Най-трудната част да разчертаеш таблото и да сметнеш какви и колко капачки ще ти трябват. Големината на картината трябва да бъде точно съобразена със схемата, която имате. Другото, което е нужно за създаването на една творба е силикон, поликарбонат и желание. Реално това е една идея, която може да бъде реализирана върху различни повърхности - стена, картон, плексиглас… Просто трябва да бъде намерена мотивацията за това. А шевиците, изгрели в паната... Българските шевици са вълшебни - те носят в себе си благословии за здраве, за живот, за благоденствие. Те са една неразривна връзка с нашето минало. Народната носия винаги е била повече от красива дреха. За нашите баби, изработването на носията е израз на родова мъдрост, вплела в себе си наричания за плодородие, здраве, за защита от уроки и за привличане на любов.
Мислите ли, че посредством приложното изкуство може да се обърне внимание за решаването на значими обществени въпроси?
Проблемите никога няма да свършат. Но този тип изкуство може да ни помогне да започнем отново да работим заедно. Нито един проблем не е непреодолим. Имам чувството, че покрай всичките нови технологии и електроники, които влизат в живота ни от все по-ранна възраст, ние губим точно възможността да работим като в екип. Да работим заедно. Липсата на най-елементарни умения за общуване е унищожаващо за човека като човек.
Как започна вашия път към изкуството и какво е мястото на Елин Пелин в израстването Ви като човек и творец?
Аз съм родена в град Елин Пелин. Дали ми е помогнал за израстването на творец - надали, но това, че имам възможност да правя нещо за родното си място е прекрасно. Всяка една следваща крачка е по-смела, по-вдъхновяваща. Най-хубавото нещо е, че подобни инициативи увличат и други хора. Намираш съмишленици там, къде не си и предполагал, че можеш да намериш. Намираш хора, с които можеш да мечтаеш и да твориш. Хора, които те подкрепят и ти подават ръка по пътя за следващото стъпало.
Какъв е следващият проект, върху който работите?
В момента подготвям няколко проекта с шевици за село Нови хан. Ще бъдат изрисувани две бели стени в сградата на кметството и читалището. Отново се придържам към мотивите на българската шевица. Истината е, че имам доста проекти, които са нарисувани на хартия, но времето за тяхната реализация и изработка е изключително ценен и ограничен ресурс. Съчетаването на работа, семейство, заедно с грижата за три деца е изключително сложна работа…
Какво е посланието с което искате да достигнете до хората, които се срещат с вашето изкуство?
Бъдете мечтатели! Не загубвайте способността си да мечтаете… Намирайте положителното в малките неща около нас. Паната с шевици от капачки са страхотният пример как от един боклук, който отива на сметището, може да бъде превърнат в красота, която е наслада за очите. Тогава пластмасовите капачки не са точно боклук. Трябва да мислим в тази посока - как да привлечем вниманието на хората към рециклирането.
За новата година си пожелавате...
Пожелавам си преди всичко да сме здрави. Има една изтъркана приказка - пожелавам си достатъчно! И аз така. Желая си достатъчно от всичко, за да имам достатъчно поводи да се усмихвам.
А на нашите читатели?
Бъдете здрави, намирайте малките неща, които ви карат да се усмихнете и ги обличайте в обич. Нека семействата ви бъдат сплотени, искрени и истински. Обичайте се и бъдете обичани. Другото е суета...
Снимки: личен архив Диана Димитрова
Още интересни интервюта може да намерите ТУК.
