Още от 6 март 2020 г. започнаха ограниченията и преминахме към дистанционно обучение, а датите на каквито и да било изпити се изместиха, като до момента няма дадена точна и ясна информация относно тях.
Обявеното на 13 март извънредно положение е в сила и днес. Пандемията от коронавирус не засегна само живота на учениците, впоследствие тя увеличи мащаба си и застигна населението в цялата страна. В момента има контролно-пропускателни пунктове край всеки областен град, а столицата е под блокада. Някои хора все още пътуват до работните си места, други работят от вкъщи, а трети остават безработни.
Всички са задължени да ходят с маски на обществени места и повечето от нас спазват мерките за социално дистанциране. Проблемът е, че не всеки е склонен да ограничи социалните си контакти за определен период от време. Очаква се всички да си седят по домовете, а в същото време виждам как групи от младежи минават покрай прозореца ми всеки ден. За повечето от тях вирусът не е толкова опасен, но тези, които наистина могат да пострадат, са техните близки. Именно това не се приема сериозно от повечето българи и въпреки призивите на медиите да си останем вкъщи, голяма част от населението се противопоставя на наложените от правителството мерки. Но защо ли изобщо трябва да се подчиняваме и да ставаме „затворници“ между четирите стени да домовете си? Защо е нужно да превръщаме ежедневието си в една сива рутина?
До преди седмица в града, в който живея, имаше вечерен час, което до някаква степен намали струпването на хора на определени места. Елин Пелин не беше единствения град, в който бяха предприети подобни действия. Имаше подобна практика в Костинброд, Панагюрище, Стара Загора и други населени места.
Направи ми впечатление, че изискването за спазване на дистанция в затворени помещения също се нарушава. В повечето магазини се наблюдава системата „един излиза - друг влиза“. За жалост обаче с влизането си в магазина виждам как не се спазва нужната дистанция, има по четирима души пред един и същи щанд със стоки, а разминаването по някои алеи е почти невъзможно. Точно такава беше обстановката, докато пазарувах за Великденските празници.
В крайна сметка, всеки отговаря за собствените си действия и съответно понася последствията от тях. Трябва да се запитаме дали си заслужава да поставяме нашето здраве или това на най-близките ни хора под какъвто и да е риск. Няма значение дали причината ще е вирус или нещо коренно различно.
 Обратно в село Камилски дол |
Материалът е изготвен от Никол Методиева, ученичка в СУ „Васил Левски“ гр. Елин Пелин, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин