Да си добър в свят изграден от алчност, завист и фалшивост е трудно, но не и невъзможно. Доброто е заложено в нас от самото начало. Просто не трябва да спираме да го търсим и създаваме.
Доброто е като слънце, чиито лъчи докосват всеки. Ние създаваме „лъчите“, правейки добри жестове към нас, към другите и към света. От нас зависи колко ще са те и до кого ще достигнат. Но „колкото повече, толкова повече“!
Да бъдем добри - нали това е смисълът на всяко наше действие?
Една мила дума, един непоискан жест могат да променят погледа на някого към света. Могат да въздействат на човека отсреща по начин, по който не предполагаме. Ние създаваме промяна всеки ден с нашите действия, думи и емоции. От значение е начинът, по който ги изразяваме пред другите.
Важно е да търсим доброто в света, в другите, но на първо място, би било редно, да го потърсим в нас самите. Още по-важно е обаче да го създаваме, защото това, което правим, се отразява върху хората около нас. Дори без да го осъзнаваме ние имаме влияние върху тях, както и те към нас. Не случайно често се казва: „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ - трябва внимателно да избираме с кого прекарваме времето си и кого допускаме в нашето обкръжение. Не бива да забравяме, обаче че изборът за това какви да бъдем е само и единствено наш. Никой не е способен да отнеме правото ни на избор за това какъв човек да бъдем. Решението ни се влияе от това как ние възприемаме ситуациите, в които попадаме и по какъв начин обработваме информацията, която достига до нас. Всеки човек е различен. По специфичен начин изразява емоциите си, както по уникален начин мисли и действа. Трябва да приемаме хората такива, каквито са. Да не се опитваме да ги променяме спрямо нашия модел за поведение. Научим ли се да приемаме хората в пълната им несвършеност, то тогава самите ние приемаме и себе си.
За да правим добро, трябва да оценяваме себе си. Хората са склонни да дават, да дават и да продължават да дават, докато не се изчерпат. Не в тези действия се крие смисълът за приемане и удовлетворение от другите - не бива да губим себе си, помагайки на някой друг да се преоткрие. Ние сме сложен механизъм, който работи само ако има достатъчно гориво. В момента, в който се изчерпим, тялото спира да функционира така, както трябва, следователно нашето здраве се влошава и имунната ни система се предава. Ако уважаваме себе си, ще знаем кога да спрем, ако това, което даваме, ни изтощава. В никакъв случай, обаче това не означава да го пазим само за нас самите – точно обратното! За да се получи обмен на енергия, даваме толкова, колкото е необходимо и се зараждаме от другите.
Добротата има силата да промени всеки човек. Ние в ежедневието си, понякога несъзнателно, слагаме различни маски в дадени ситуации. По този начин нашето его се опитва да ни предпази. Опитва се да избегне вече позната случка, която ни е причинила болка и дискомфорт. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да се ограничаваме. Хубаво е да излизаме от зоната си на комфорт, тъй като така разширяваме и обогатяваме знанията и опита си. Винаги, когато можем, трябва да се стремим към това да правим добро. За всеки човек доброто се изразява в различни аспекти. Доброто може да бъде подарък за любим човек, мила дума към непознат или дори да нахраним бездомно животинче. Единственото, което има значение, е добротата да извира от душата и сърцето ни. Да се основава на любов, както към нас самите, така и към света, който ни заобикаля.
За да виждаме доброто трябва да отворим очите си за него. А то е навсякъде около нас, ако се огледаме.
Истината е, че колкото повече създаваме, толкова повече го откриваме.
Материалът е изготвен от Елизабет Тонина, ученичка в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
