Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861г. във Виена. Той е от династията Сакс-Кобург-Готска. Фердинанд прекарва детството си при своите родители – Клeментина и Аугуст във Виена където баща му е на австрийска военна служба. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Той умира на 10 септември 1948г. В Кобург, Германия. Той оставя голяма следа в развитието на село Искрец и до днес името му се помни тук.
„Искрец – този стар планинец с кален народен дух, срамежливо скрит в югозападните гънки на чутовния Балкан”. Така Софийският митрополит и Български екзарх Стефан започва обръщението си към искречани, така описва село Искрец в своето приветствие. След като през трудните времена на робството присъствието на османци в Понор планина и Мала планина било нищожно, в началото на ХХ век съдбата отново се усмихва на Искрец и жителите му. Известният в миналото околийски център вече не е такъв – голямата Искрецка околия вече е разделена на части, оформят се нови по-малки, но пък повече на брой центрове като Своге, Годеч, Костинброд. Все близки до окръжието в София, с големи частни фабрики в тях: оливената „Чилов“ в Костинброд, шоколадовата „Пеев“ в Своге, а през последното село, което отдавна е станало град, тогава минава и линията София – Мездра. "Старият планинец" като че ще остане в миналото, като че ли славата му ще бъде забравена, но не! Историята е определила за него нещо по-добро, не нови фабрики, нито кръстопът за далечни дестинации, а болница. Болница за белодробно болни.
Назначена от Негово Величество цар Фердинанд комисия обикаля България, за да търси най-чистия въздух и най-подходящия климат. Идвайки в Искрец и забелязвайки чудната природна красота на това дефиле, бликащите отвсякъде извори, чистите потоци и реки, комисията с радост установява, че по поречието на река Искрецка се носи чуден въздух, който и до днес лекува хората в тоя благословен от Бога край. Между две дерета, спускащи се от древни, запомнени от Римско време селища, с бързи, играещи потоци – естествени притоци на река Искрецка, се намирал манастирът „Света Богородица“. Той пазел между стените си много спомени, пазел и спомените за робството, защото именно през тези дълги и усилни години снагата му била един път съборена, а по-късно отново, по Божията милост, въздигната. Навремето Искрецкият манастир бил голям и богат, с много земи и гори, овощни градини и малка жилищна сграда. Със средновековния си храм и отделената си кръщелня – единствена по рода си на Балканите, той нямало как да не привлече вниманието на царя. Обителта на Света Богородица била оградена с висок манастирски дувар и представлявала своеобразна болница за душата и чудесен лазарет за българския дух.
Точно там комисията, назначена от цар Фердинанд, единодушно решила да построи новия санаториум за белодробно болни. До самия манастир – за да бъдат двете "болници" в едно, та и занапред да се лекуват заедно и душата, и тялото. Земите на Искрецкия манастир печелят едно голямо съревнование, като се показват по-благодатни и целебни от тревненските местности Койчевци, Пейчова ливада и Влачица, от Извора и Старата кория при град Котел, от метоха край с. Дорково, Кошарите в с. Сестримо, от Бистришките ливади в с. Долна баня, оброчището на Св. Иван Рилски във Владая, от Плана планина и с. Железница, Урвишкия манастир край Кокаляне, манастира в Калофер и Текията в Карлово. Никъде сред изброените планински, коя от коя по-известни и красиви местности, комисията не намира нужните условия за изграждането на санаториум за белодробно болни. Живописното поречие, южното изложение с лек наклон, просторните обработвани площи, среднопланинската надморска височина, защитната стена, образувана от Старопланинската верига на север, вековните дъбови гори по съседните склонове, добрите климатични показатели на проветривост, облъчване и мъгливост водят състава на комисията до единодушно решение в полза на църковната земя около Искрецкия манастир.
Цар Фердинанд е противоречива, щедра и много настойчива личност, чието царстване в България завършва след Първата световна война и предизвиканата от загубата и Втора национална катастрофа. Той получава забрана да посещава страната, на която става първо княз, а после цар, но до края на живота си не се отказва и настоява да бъде допуснат до България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
Материалът е изготвен от Габриела Кирова, ученичка в 8 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.