Захари Белчев - възстановителят на София

От Хари Диков, ученик в Американски колеж в София

Втората световна война е била по-разрушителна от която и да е природна стихия. София е била най-засегнатият град в България и визията на столицата е била жалка и трагична след падането на множество смъртоносни бомби. В тази ситуация хората се нуждаели от човек с нужните знания и умения, който да изгради план за възстановяване на града, неговата архитектурата и дори модернизирането му. През този период имало недостиг на високо квалифицирани специалисти, инженери и архитекти. Моят прадядо Захари Белчев се заел с тази задача след дипломирането му в Технически университет във Виена с пълно отличие в специалност „Строително инженерство“ и назначаването му на позицията „Главен инженер по възстановяването на град София“. Той оправдава високите очаквания с построяването на множество жилищни блокове, мостове и сгради на днешни министерства.

Захари Захариев Белчев е роден през 1910 година в семейството на Захари Белчев старши и Анастасия Маринкева и доживява до 77-годишна възраст. Той е най-големият им син и има три сестри, един брат, както и един полубрат. Родното място на прадядо ми е град Бургас. Той израства там и в юношеските му години негов преподавател по математика е баща му. Когато завършва основното училище, му се отваря възможност да замине в чужбина и да получи висшето си образование там. Той живее във Виена повече от десет години, получава диплома за инженер, специализиран във високо строителство и прави аспирантура. Престоят му в Австрия бива прекъснат през 1939 година от началото на Втората световна война.

Много скоро след завръщането си в родината, прадядо ми започва работа в Министерството на транспорта в София. Тогава се запознава с 19-годишна девойка току-що завършила Търговската гимназия в София на име Вера, която е моята прабаба. Сватбата им се състои през 1941 година, въпреки несъгласието от страна на семейството на булката, заради голямата възрастова разлика от 10 години. Щастието на двамата младоженци след сватбата не продължило дълго, тъй като Захари бил командирован в Пазарджик, където заминават заедно, но няколко месеца по-късно е взет за войник. През май 1942 година се ражда синът им Петер, а един месец след това майка му се прибира с него в София. И този престой в столицата се оказва кратък поради началото на войната, бомбардировките и всички опасности, които тя поражда. На Вера се налага да се евакуира с рожбата си при свои роднини в Асеновград.

След приключването на войната всички се прибират в София и точно тогава на прадядо ми е възложена тежката и отговорна задача да спомогне за възстановяване на огромните поражения, разрушения и нормализирането на вида на столицата. Неговата работа е била изключително трудна и времеемка, в ранни зори са го взимали от вкъщи с джипка и се е прибирал чак късно вечер по тъмно. Захари се заема и с поправянето на собствената си къща, която също е пострадала от бомбардировките. Това стабилизира живота на семейството и през септември 1947 година се ражда Христина, моята баба.

Захари Белчев е бил висок, харизматичен, едър човек с необикновено големи ръце. Неговите черти са лесно разпознаваеми и неговият ген е бил толкова силен, че е оставил отпечатък върху всички негови наследници, както и у мен три поколения по-късно.

Инженер Белчев за колегите си и Хари за близките е бил уважаван специалист не само заради образованието си, но и заради уменията си за справяне с най-трудните и проблемни обекти. Изисквал е стриктно спазване на инструкциите, но същевременно е успявал да поддържа приятелски взаимоотношения със служителите си, независимо дали архитекти, проектанти или зидари. Негова характерна черта е била да не приема чуждо мнение, дори и това на по-висшестоящи от него личности. Винаги си е носел последствията от това, но никога не се е примирявал. В много случаи му се е налагало да поправя чужди грешки и това е доказвало правотата му. Бил е работохолик по природа и е предпочитал праха на цимента и миризмата на току-що излетия бетон пред преподавателската кариера, която му е предлагана няколкократно. Това се потвърждава и от факта, че е работел и след навършването на 70-годишна възраст. Друго негово умение е било да обяснява задачи по математика така, че да се превърнат в логични и лесни за всекиго. Писането му е било красиво като на калиграф и е държал на това неговите деца да го правят по същия начин.

Както вече споменах по-нагоре, прадядо ми е построил много на брой жилищни блокове, сгради на министерства, мостове и язовири. Един от тези обекти е мостът в близост до НДК, който свързва бул. „България“ с бул. „Витоша“. Големият блок срещу Градската градина до Народния театър на ул. „Батенберг“, на чийто първи етаж има банка, обменно бюро и авиокомпания, също е по негов проект. Дългият блок, който започва от ул. „Алабин“ и завършва при колоните на ул. „Граф Игнатиев“ и в който живеят дипломати, министри и посланици, е негова постройка. На бул. „Васил Левски“ след мавзолея „Батенберг“ има три кооперации, които са негово дело. Участвал е в изграждането на два от мостовете на автомагистрала „Хемус“ и на стената на язовир „Искър“.

В заключение, прадядо ми Захари Белчев е с огромен принос за това българската столица да се възстанови след тежката война и бомбардировките, довели до сериозни щети, разрушения и хаос и е използвал своя изключителен ум и знанията си, за да остави на бъдещите поколения град, в които няма следи и спомени от трагичните събития, а в който могат да се наслаждават на красиви сгради и инфраструктура.