Имам ярък спомен от детството си. Силно земетресение. Била съм на пет години, възраст в която още заспиваш с приказки и вярваш в чудеса. Помня, че бях много уплашена. Една картина на пълен хаос и паника. Опаковки по земята, счупени рафтове и разпилени стъкла по пода в аптеката на мама. В целия този безпорядък стоеше величествено една икона. Иконата на „Свети Мина”, непокътната подпряна на стената. В мига, в който я видях ме обзе спокойствие и топлина. Бях толкова малка, а споменът още е толкова силен. И колкото и наивно да беше за мислите на едно петгодишно хлапе, а може би и именно заради това, аз вярвах че иконата ни е спасила. Както бях разтреперена, уплашена и на път да се разплача, сякаш някой ме прегърна и спокойно ме погали.
До ден днешен, тази икона е част от ежедневието ми. Когато безпорядъкът на дните ми се опитва да ме събори, тя винаги е там готова да ми даде спокойствие и сила да продължа напред.
В годините някак естествено се провокира интересът ми за това кой я е нарисувал. Ще ви разкажа за човек, който изпълва домовете на хората с вяра, спокойствие, надежда и любов. Борис Донев - художник, иконописец и автор на така важната за мен икона.
Странна и интересна беше първата ми среща с него. Няма човек, който да създава с ръцете си толкова красота и това да не е изписано на лицето му. Всички духовни хора са красиви и физически. Аз да си призная, респектирана от творчеството му, очаквах да срещна възрастен мъж, строг и сериозен. А се появи усмихнат, ведър човек с големи и топли очи, като от иконата. Възрастта се беше отразила на лицето, но очите - любопитни, живи! Усмивката широка, с тръпчинки и по детски миловидна.
Бях по-голяма, когато си позволих да го запитам защо прави всичко това. С месеци отсъства от дома си, за да реставрира и да зографисва храмове. И както целият му живот, така и отговорът му, не беше клише - разказа ми приказка.
В една стая тихо и спокойно горели три свещи. Било толкова тихо, че можел да се чуе целият им разговор заедно с пропукването на техните пламъчета:
Първата свещ казала:
- Моето име е Вяра. Но май аз не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече.
И тя угаснала.
Опечалена, втората промълвила:
- Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората се отдалечиха от мен и ме забравиха. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават.И втората свещ угаснала.
В този момент в стаята влязло дете, видяло, че две от свещите са угаснали и започнало да плаче:
- Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината!
Тогава третата свещ, чийто пламък проблясвал в тъмнината, проговорила с тих, но уверен глас:
- Не се бой… Не плачи… Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите свещи. Аз съм Надежда.
И така години на ред той разпалва пламъчетата на угасващите свещи, не спира да се бори с тъмнината.
Борис Донев е роден в Благоевград. Още от малък избира четката и държи на нея цял живот. Баща му, Стойко Донев е доказан пейзажист от благоевградската школа, който с много топлина пресъздава красиви места от Пиринския край. Той е човекът запалил интересът към рисуването на Борис. „Аз само дадох посоката, а той сам избра пътя си, за да не лети на чужди крила!”. Двамата баща и син правят съвместни изложби, рисуват в екип, но Борис открива Иконата.
За иконописта не е нужно само да си добър художник. Преди да вземе четката, зографът трябва да има добра теоритична подготовка. В тази материя няма място за интерпретации. През 2004 г. Борис Донев се явява на изпит по Църковна живопис при Светия Синод на Българската православна църква, с която придобива право да рисува Икони (признати по канона) и да изписва храмове. Това отваря нови врати и предизвикателства пред него за срещи с духовници, възстановяване на стари иконописи и изрисуването на нови храмове.
Някак естествено негови близки приятели стават отци и духовници в обектите, в които работи. Той зографисва с месеци църквите в Девическия манастир в Самоков, църквата в Огняново, в Банско, в Гоце Делчев, повече от 20 храма - черкви и параклиси.
Ето какво казва отец Петър Стефанов за него: „Преди да вземе четката, зографът трябва да познава изключително добре житията на светците и да има вътрешен заряд да твори добро, защото после като погледнеш иконата, трябва да виждаш благост и опрощение.А това Борис Донев го умее до съвършенство!”.
Негови икони и картини са разпръснати по различни краища на света. В частни колекции, храмове, галерии, обществени сгради в България, Русия, САЩ, Англия, Гърция и Румъния.
Икони на Борис Донев са подарени на Папа Йоан Павел ІІ, а Президентът Петър Стоянов носи негова Икона като подарък, при срещата си с Бил Клинтън в САЩ.
Не случайно точно Борис Донев е ангажиран да направи стенописите на входа на Атонския манастир и да участва във възстановяването на Зографския манастир в Света гора. Той е първият зограф рисувал там след великите българи Захари Зограф и Димитър Манов Зограф. По този проект работи от 2019 г..
И така с постиженията, вярата към Бог, харизмата си, таланта си той не спира да рисува и да дарява вяра на хората с творбите си. А за всеки от нас няма по-важно от това да вярва. Защото „Да вярваш” е повече от „Обичам те”. Вярата може да промени посоката, очите, мислите ти. Вярата не може да съдържа страх и презрение. Вярата е кръстопътя на любовта и осъзнаването на всичко красиво и светло, което получаваш и което носиш в себе си, за да дадеш отново.
Вяра е онази свещена дума на душата, която звучи, когато всички други притихнат.
И докато има хора като Борис Донев, тя, вярата ще бъде жива! Ще горят свещичките на вярата, любовта и надеждата! За мен ще остане късметът, че съм се доближила до изкуството му и шансът да познавам такъв човек лично.
Навярно трудните времена идват, за да променят нас и да преосмислим вярата си. Може би точно днешните дни са камбаната, която настойчиво бие, за да намерим Вярата в нас. Ние имаме път към нея. А вяра е да знаеш, че храмът те чака. Вътре в теб! Свещта гори... и май не е сама.
Снимки: Борис Донев - личен архив
 Криворазбраното огледало |
Материалът е изготвен от Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Раковски”, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
