След като мина Страстната седмица, жители на София малко по малко започнаха да се прибират в столицата. Привършваме запасите си от козунаци, а боядисаните яйца намаляват с всеки изминал ден.
На Великден - един от най-светлите християнски празници, никой от семейството ми не наруши добре известните на всички на територията на България препоръки за социално дистанциране и цялостните ограничения наложени от Националния оперативния щаб. Черквите на територията на България останаха отворени, а богослуженията се извършваха на открито, за разлика от повечето европейски държави, в които бяха наложени строги рестриктивни мерки и храмовете бяха затворени. За моя огромна изненада, хиляди сънародници се вслушаха в препоръката да не се ходи на църква и останаха в домовете си. Може би, също толкова хора не се съобразиха с извънредното положение и отпразнуваха Възкресение Христово в широк семеен кръг.
Други, решиха да се отправят на няколко стотин километра от градовете, които населяват и несъзнателно да разпространят силно заразна болест, от която до този момент в световен мащаб са загинали повече от 218 000 души, 3 100 000 са заразени, а доказано лечение и ваксина все още не са създадени. Нехайството на българите се отрази върху епидемиологичната обстановка в страната - на 19 април болните в България бяха по-малко от 900 души, за сравнение само седмица по-късно достигнаха 1300. Отбеляза се и своеобразен рекорд в доказаните случаи на коронавирус за денонощие у нас - 91 случая на 24 април.
През 2020 г., отпразнувахме един по-различен Великден, непознат на историята, който вероятно няма да се повтори в следващите сто години (или поне всички се надяваме да е така). Хиляди медицински работници посрещнаха Възкресение Христово на първата линия в борбата с вируса, далече от семейния уют, и като супер герои спасяваха животи. На 17 април софиянци осъмнаха под пълна блокада в столицата, а в кварталите Филиповци и Факултета беше наложена почти пълна забрана за напускане. Поставени в социална изолация, за първи път от много време се откъснахме от забързаното си ежедневие и останахме в спокойните си домове. Върнахме се към домашния уют, към някои забравени традиции и обичаи. Имахме възможността да споделим всеки момент със семейството си.
Социалните мрежи бяха заринати с рецепти за домашно приготвен козунак, ръчно рисувани яйца - от най-старите традиционни, до такива с лика на генерали. Стотици видеа ни показваха още седмици преди Великден как точно да ударим козунака 100 пъти и едновременно да разнообразим ежедневието си от началото на извънредното положение.
Празничният дух през тази година се разнесе във виртуалното пространство, а същевременно се върнахме към домашно приготвеното, към традиционното, за което все няма време. Изрисувахме яйцата бавно, с любов. Не опънахме големи софри, не напълнихме диваните с гости, но празнувахме също толкова задружни.
 Курортният комплекс „Албена“ - емблемата на Северното Черноморие |