Каква ще бъде равносметката?
Започваме ли бавно да приемаме примирението за нещо нормално? За съжаление...да!
Вместо да има тръпнещи в очакване хора, готови да променят държавата и да дадат един по-различен глас, тръпнещите в очакване бяха депутатите в парламента. И то не с мисъл за народа и за държавата, а за това дали отново са изиграли правилно своите карти. И ето...дали фалшът бе оказал влияние за сграбчване на властта, това за тях беше най-вълнуващо.
Като че ли пасивна беше цялата тази обстановка в деня на парламентарните избори. Някак нямаше еуфория сред хората. Всеки даваше своя глас, но излизайки от избирателната секция, си казваше: „Е, отново знам какъв ще бъде резултатът...!“. И видяхме. Това и стана. За пореден път водеща в класацията беше ПП ГЕРБ-СДС.
Само каква измислена пиеса се изигра. Пиесата със заглавие „Не се лъжем само на първи април, но и на четвърти!“. Ден на избор. Отчаяни и все по-излъгани - така се чувстваха хората.
Протести след протести, а накрая чувството, че всичко ще си остане по старому надделя и ние просто решихме да си останем вкъщи, пред телевизора, с чаша вино, запалена цигара и умиращи от яд, наблюдавайки диаграмите с резултатите от изборния ден. А няма ли да си зададем въпросите: „Защо съм на това място?“, „Защо не отидох да упражня правото си на глас?“... Но да, отговор няма. Няма реално обяснение защо именно в този ден на избор ние избрахме да бъдем пасивни. Да не изразим капка уважение към останалите хора от обществото, поели отговорността да дадат своя вот.
Защо по времето на Тодор Живков избирателната активност е била 99,71 % , а на 4-ти април 2021 година ЦИК регистрира избирателна активност от 50,61%?
Разбира се, че повечето ще отговорите, че тогава хората са били принуждавани и заради това са гласували. Бих приела този отговор, все пак е имало трудни периоди от комунистическия режим. Но това ли е нещото, с което ще се оправдаят тези хора. Нима в днешно време нямаме право на избор? Хората приемат това, че преди е било задължително гласуването, а сега не е от значение?! Защо не отворите очите си, а търпите тази несправедливост? Знаете, че имате право на глас, но не го изявявате. Мислите си, че някой друг ще направи избор, с който ще подсигури и вашето бъдеще...След като обаче вие не видите резултат или настъпваща промяна, обръщате монетата и бивате ядосани на хората, около вас. Замислете се...! Има ли значение колко са на брой сегашните депутати, след като не се заемаш с идеята да подкрепиш нито един от тях? Имаш избор, но за жалост си казваш, че всички са еднакви. Още едно доказателство за примирение и липса на отговорност. И ето... това е равносметката, която може да направим. Тази година ние просто направихме своя избор. Половината от обществото пое пътя към отговорността, а другата половина избра пътя на примирението и безразличието за съдбата на собствената си държава...
Като вече пълнолетна и имаща право да гласувам, аз категорично ще заявя, че упражних правото си на глас. След като ние, младите, искаме промяна трябва да бъдем пример и сами да извоюваме по-доброто бъдеще. Именно идващата промяна и позитивната настройка на обществото ще допринесе за един по-добър свят. Нали ние сме бъдещето на нашата родина? Защо трябва да се затваряме в себе си и да чакаме? Това ли е алтернативата за по-добър живот? Примирението ли Ви прави щастливи? И дали то Ви кара да продължите своето развитие? Аз съм горда, че поех пътя на отговорността и с ясна цел и идея изразих своя глас.
Снимка: picabay.com
Материалът е изготвен Мария Стоева ученичка, в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“, гр. Ботевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
