Много са знатните хора, белязали историята ни със своите дела. Навярно не само в моя роден град са безчет имената свързани с нашата велика историята. С врачанския край са свързани много бележити личности, но аз съм решила да разкажа за един може би не толкова познат сред всички нас бележит човек. Неговото име е Козма Тричков Вълков, познат като най-щедрия дарител за Враца. Предполагам е доста предвидимо имайки предвид, че съм възпитаничка в СУ "Козма Тричков", но навярно не знаете какъв е мотивът ми за това нека ви разкажа за този човек.
Козма Тричков е роден във Враца през 1806 г. Израснал в будна възрожденска среда у него се зародило самочувствие на българин. Баща му, тъй като е бил близък роднина на Хаджи Тошо Ценов, защитавал неговите искания както и тези на неговите синове за просвещение, българска църква и национално съзнание. Също така бащата е член на бакалския еснаф и епитроп на църквата "Св. Николай". Начело на църковната борба във Враца стоят близките роднини на Козма Тричков, както и самият той. От това разбираме, че още от ранна младежка възраст той проявява своя свободолюбив характер.
Тричков учи в килийно училище в родния си град. Поради конфликт с местните власти му се налага да замине за Букурещ. Към средата на 19-ти век станал едър търговец, който натрупал голям капитал. През престоя си в Румъния той не спира да поддържа връзка със своите съграждани. По настояване на брат му Тодор, Козма се завръща в родината с цел да се задоми. Това не се случва и не след дълго заминава отново. Бил е активен участник в живота на българската емиграция в Румъния. По време на Кримската война през периода 1853 - 1856 година, е член на Българския комитет за набиране на доброволци за войната. Той дарил големи средства за поддържане на българските чети през 60-те години на 19 век. Става член на настоятелството на Българската добродетелта дружина. В края на живота си той прави една от най-големите си патриотични изяви - неговото завещание, в което той казва:
"Като гледам чи Отечеството ми България има голяма нужда за умствено развитие, като българин, роден от родители българи православни, в град Враца, ако от малък да съм напуснал отечеството си, като ся отстраних, понеже го обичах много, всичкият си живот ся трудих за неговото благоденствие - Вярвам, че изпълнявам една от най-светлите длъжности, като ида в помощ на Отечеството си, с малкия ми имот, когото посвещавам за умственото развитие.".
В тези думи ясно си личи патриотичния му поглед. Козма Тричков умира на 14 май през 1867 г., но след себе си оставя много. Причина за смъртта му били ревматичните болки, които игнорирал още когато се проявили за първи път. Сам упълномощава завещанието да бъде извършено от: "приятелите и съотечествениците мой - Христо Георгиев, д-р Атанасович и д-р Василияди". В завещанието си той оставя и своята къща в Букурещ, като желае тя да не бъде продавана, но да се даде под наем и от наема да се издържат врачанските училища. В стечение на обстоятелствата тя бива продадена и със спечелената сума се издържат основните училища в града.
"Да се даде наименование на училището на такова лице, което е заслужило било то материално, било по литература, за сега такова лице, което помогнало най-много материално на нашите градски училища е Козма Тричков и за да не се забравя паметта на тоя благодетел, аз предлагам да се даде название на училището на името Козма Тричков" - това са думите на общинския заседател Иванчо Младенов, който бил подкрепен от кмета Коста Бошнаков. Признателни към делото на благодетеля били и гражданите. Едно от най-големите училища построено в центъра на града носело и продължава да носи неговото име.
Освен, че дарил своите средства за просвета, той ги дарил и за църковното развитие на българите. Но едно от най-големите желания на едрия търговец било да изпраща врачанските младежи да се учат в чужбина и да се връщат като учители в родния си град. За щастие то бива изпълнено поради наличието на средства от училищното настоятелство. На името на Козма Тричков от образувания фонд за повече от две десетилетия образование завършват: Тодор Хаджимицев, Андрей Николов, Цено Торов, Васил Кънчов, Ангел Диков, Христо Йорданов, Андрю Кръстев, Никола Динов;
Със завещанието си дарителя укрепва българските училища във Враца и Търново и дава възможност за по-нататъшното им добро развитие.
Аз му се възхищавам, но се чудя човек обичащ родното и мислещ в перспектива, нима не е достоен за почит? Достоен е и още как! Трябва да сме му благодарни за това което е сторил. Това е човек, който го е било грижа за народа и за това той да бъде буден. Това била причината да завещае имуществото и парите си за образованието, защото ни иска будни! Това е човек който го е било грижа за това какво ще остави след себе си и в името на общото благо заминава в чужбина да работи за родината, която за миг не излиза от ума и сърцето му. Това за мен е пример достоен за подражание. Всеки себеуважаващ се българин трябва да помага за развитието на родината. Повечето хора немотията ги принуждава да заминат далеч от родното, но правейки го нека не го забравяме. Нека го запазим в себе си и да го предадем на идните поколения. В нашите очи това може и да е малко, но когато направиш нещо малко знай, че и то е значимо. Но да запазиш тоя жарък пламък на родолюбие в себе си и да предадеш традициите не е никак малко. Ако държавата не ти предоставя нещо, отиди вземи го откъдето можеш и го донеси тук. Помогни на търсещите да го открият тук. Тук в нашата родина и запомнете, че родното не бива да е далеч от сърцето, а в него!
Поклон пред светлата му памет и пред делата му!
Материалът е изготвен от Цветомила Методиева, ученичка в 10 клас на СУ "Козма Тричков", град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.