Мария Методиева - за мисията да осигуриш работа на хора с увреждания

Интервю на Александра Дралчева, ученичка в СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Добрич

Мария Методиева е от Добрич и е председател на фондация „Свети Николай Чудотворец“. 15 години работи в сферата на образованието, като учител по френски език, а през 2018 г. инициира създаването на „Чудната градина“ - първото социално предприятие за младежи с интелектуални затруднения в град Добрич, превърнало се в работно място на повече от двадесет души.

За възникването на „Чудната градина“ и предизвикателствата да осъществиш проект като този, разказа Мария Методиева в едно интервю за EspresssoNews.

Как се роди идеята за създаването на „Чудната градина“?

Години наред работех като консултант в областта на социалните дейности. Заедно с колегите ми правихме обучения по трудова заетост на хора с увреждания. В крайна сметка се оказа, че нищо не се получава само с обучения и знаехме, че трябва да се осъществи нещо на практика, но ме въздържаше липсата на подкрепа за създаване на социални предприятия, особено за хора с интелектуални затруднения. Бавно се роди идея подобна на проект, който колеги от Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАРИЗ) бяха опитали да осъществят. Решихме да създадем градина, защото дейностите, които първоначално планирахме да упражняваме в нея, бяха подходящи за хора с интелектуални затруднения. В продължение на почти една година осъществявахме първите стъпки от нашия проект. Търсихме финансиране и „поле за изява“, защото не притежавахме най-важното - терен, на който да развием дейността си. След като това се случи, бавно превръщахме нелицеприятния парцел, изпълнен с ями и гъста растителност, в сравнително равен, който по-късно нарекохме „Чудната градина“. Всичко това се случи с помощта на екип от машини, които почистваха, изравняваха и ограждаха парцела в продължение на половин година.

Живеем във времена на пандемия. Ситуацията отразява ли се на работата на „Чудната градина“?

Никога не сме предвиждали, ситуация като тази. Превърнахме се в потърпевши по няколко линии, но не спряхме дейността си. В градина като нашата е невъзможно да спрем работа. При нормални обстоятелства работим от месец май, до ноември, без почивни дни. Предвид мерките за нас е невъзможно да полеем цветята или да затворим оранжериите дистанционно. Всичко, което създаваме и отглеждаме има нужда от физическо присъствие.

Като допълнение не отговаряхме на нито една от мерките за подпомагане на предприятия и малкия и среден бизнес в следствие от пандемията. Нямаше как да сравним и финансовите си обороти от изминалата година, защото истинската ни стопанска дейност започна едва през април 2019 г. Единствено, подкрепа получихме от фондонабиране и помощ за нестопанския сектор. Спечелихме два бързи проекта за да си помогнем с изплащането на заплатите, заради намалените доходи. През изминалата година продавахме цветята си на четири места в Добрич, а сега можем да го правим само в самата градина, което затруднява допълнително продажбите ни. След като оцеляхме през тези трудни месеци, а и от самото ни създаване, вярвам, че можем да се справим с всичко.

Какви възможности за развитие дава социалното предприятие за хората с интелектуални затруднения?

Възможностите, които дава социалното предприятие за хората с интелектуални затруднения са повече от всичко, което са получавали до този момент. С много малки изключения, за голяма част от работещите в градината, това е първото им работна място. Съществуват няколко организации в България, които предоставят работа за такива хора, но всички са в неправителствения сектор. Що се отнася до истинския бизнес, хора с интелектуални затруднения не са наемани на работа. А ако това все пак се случи, когато работодателите видят ТЕЛК решенията им и разберат диагнозите им, ги освобождават. Споделям това с тъга, защото подобни случаи не са рядкост. Въпреки диагнозите им, те са хора като всички останали със своите човешки права. Случвало ми се е, хора да ме питат как сме ги научили да работят, но в крайна сметка никой не се ражда научен. „Чудната градина“ им дава възможност да имат не само по-различен финансов статус, заради истинската заплата, която получават, а заради това, че се чувстват като всички останали хора. Думата „интеграция“ не е „куха“ дума, чрез нея те не се различават по нищо от всички около себе си. Всъщност са различни с това, че са по-откровени, по-искрени, морални и съвестни от останалите хора.

Срещате ли подкрепа от различни организации и местния бизнес?

От самото начало на проекта, когато теренът на „Чудната градина“ все още беше бунище, срещаме подкрепа от местния бизнес. До ден днешен, бих казала, че не е имало момент, в който да не сме получили съдействие дори от обикновените граждани, купуващи си от нас нещичко за сумата от един лев, което е и цената на по-голямата част от продукцията ни. Нашите проекти за дофинансиране на дейността ни са подкрепени основно от неправителствения сектор. Триединството между нестопанския и корпоративния бизнес, и местната общност показва, че когато всички работят в една посока се постига резултат, какъвто е и „Чудната градина“.

Как протичат работните дни в социалното предприятие?

Всеки един наш ден е колкото различен, толкова и еднакъв. Градината работи целогодишно и предвид сезоните извършваме различни дейности, в зависимост какво отглеждаме. Към настоящия момент се грижим за оранжериите и работим по разкрасяване на градината, което все още не може да се забележи, но само до месец ще бъде факт. Еднаквото при нас е смехът в процеса на работа във всеки един наш ден.

Какви са бъдещите цели на „Чудната градина“?

Основна цел в момента е да променим външния облик на градината. От самото начало развиваме предприятието, но условията, в които работим не са напълно подходящи.Нямаме места за почивка, а предстои летният сезон - трябва да си осигурим сенници и навеси. Искаме да направим и малка детска площадка, за която имаме спечелен проект. Цялостната ни визия е да превърнем „Чудната градина“ в наистина красиво и приятно за посещение място.

Какво Ви вдъхновява да продължавате да работите и да развивате предприятието?

Това, което ни вдъхновява да продължаваме са резултатите, които постигаме чрез работата си. Няма по-голямо щастие от това да виждаш, че като си положил някакви усилия има резултат. Чувствам се удовлетворена от това, което върша и получавам сили да продължавам, колкото и да е трудно. Целта ни е да продължаваме нашата лобистка дейност, защото досега градината работеше, показвайки че на пръв поглед невъзможното, всъщност е възможно. Имаме нужда само от една малка подкрепа - законодателна промяна, която да даде възможност на хората с увреждания да не работят само на проектен принцип, а да има държавна политика спрямо резултатите на социалното предприятие. Разбира се е необходимо да се следи работата ни, но искаме да сме спокойни, а хората да получават заплатите си.

Какво бихте посъветвали хората, които имат идеи за подобни проекти?

Всичко, което правим се случва с „гол“ ентусиазъм и инат. В това отношение си приличаме с д-р Хасан Ефраимов - един от създателите на „Чудната градина“ и не мисля, че съществува нещо, което би ни отказало от работата ни. Социалното предприемачество в България не е подкрепено, а ако някой иска да се занимава с това трябва да е наясно с нормативната база, начините за дофинансиране на проекта и дали дейността му наистина е социално ориентирана. Социалното предприемачество не е за всеки, но ако все пак има млади хора, които притежават лидерски умения и са готови да се борят срещу системата и не ги е страх да го правят, то тогава да запретват ръкави.

Здравко Даскалов - в ритъма на танца

Материалът е изготвен от Александра Дралчева, ученичка в СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Добрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: pronewsdobrich.bg, Фейсбук страница на „Чудната градина“ и Фейсбук страницата на „Български център по нестопански право - БЦНП“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"