Представяме Ви Милен Колев - оператор, фотограф и монтажист. Роден е в София, но израства и живее в гр. Костинброд. Завършва висшето си образование в НАТФИЗ със специалност „Филмово и телевизионно операторство“. Оператор е на десетки късометражни филми, взели участие в редица български филмови фестивали и конкурси. Лауреат е на престижни награди за своята работа. В края 2018 г. издава дебютната си книга „В търсене“ - сборник с разкази от жанровете фентъзи, фантастика и магически реализъм, които е писал годините. През 2019 г., в НЧ „Иван Вазов-1947“, гр. Костинброд, открива първата си самостоятелна фотографска изложба - „Мигове“.
Откъде дойде страстта Ви към фотографията? Как и кога решихте да се занимавате точно с това?
Страстта ми към фотографията се зароди в гимназията, когато бях на 17 години и имахме СИП „Фотография“. Постепенно открих, че ми доставя наслада да снимам с фотоапарат. Допадаше ми това, че във фотографията се съчетават техническите познания с творческата нагласа и виждане.
На 19 години си купих първия полупрофесионален фотоапарат и записах фотошкола в НАТФИЗ. След като я завърших, кандидатствах за „Филмово и телевизионно операторство“ и като ме приеха реших, че с това ще се занимавам, защото ми носеше удоволствие. И продължава да е така.
Какво за Вас е фотографията и откъде черпите енергия и вдъхновение?
Колкото и клиширано да прозвучи, за мен фотографията е начин на живот и същевременно любимо хоби. Тя е един от начините да се изявя като творец и все още продължава да ме вдъхновява и ми дава цел.
Обожавам киното, литературата, музиката и въобще изкуството като цяло. Те са в състояние да ми дадат най-голям заряд. Разбира се, разходките сред природата и нови места също ме зареждат, както и приятелите ми.
Кой жанр във фотографията Ви харесва най-много?
Не мога да определя един, защото обичам да снимам в различни жанрове. Много обичам макро фотографията, пейзажите, черно-бялото, портретите… Всеки от тези жанрове предразполага за различен начин на снимане, търсене на гледна точка, работа със светлината и въобще използването на целия набор от „инструменти“ във фотографията, за да постигнеш търсения резултат.
Какво за Вас е важно, за да бъдете удовлетворен от крайния резултат?
На първо място да снимам със желание и плам, за да мога колкото може повече от себе си при снимането. Някои снимки се получават от първия път, други след доста кадри, сред които впоследствие подбирам най-добрите и удовлетворяващи ме.
Има ли конкретна снимка, с която се гордеете най-много?
Трудно е да определя една. Оценявам всяка поотделно, защото е специална сама за себе си. Всяка от снимките си има своя история.
Какво е по-важно за Вас - настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
Техническото не бива да взима връх при снимането. Ако прекалено много се вглеждаш в техническите съвършенства, има опасност снимките ти да си лишени от „душевност“. Когато снимам, гледам най-вече от творческата страна на нещата.
Имате ли любим фотограф?
Нямам конкретно един любим, много са. На първо място се сещам за Ансел Адамс, Анри Картие-Бресон, Себастиао Салгадо, Робърт Капа. Но има толкова много добри фотографи, знайни и незнайни, които могат да те впечатлят и вдъхновят по всяко време.
Какво мислите за обработката на снимки - за или против?
За мен обработката на снимките е полезна, но разбира се трябва да е балансирана, да не се прекалява с корекциите. Програмите за обработка са като палитрите при художниците. Всеки отделен фотограф решава с какви и в каква степен отделни параметри да работи при обработване, за да е доволен от снимките си.
Има ли проект, който мечтаете да осъществите?
Много са. Както писмени произведения, така и визуални. След време искам да реализирам поне няколко игрални филма, с които да разкажа и покажа различни сюжети и теми.
В забързаното ежедневие кога намирате време за изкуство?
Гледам постоянно да отделям време, защото за мен един ден, без да почета поне малко от книга, изгледам някой стойностен филм или да послушам музика, е загубен ден.
Разкажете ни как преминава един Ваш ден?
Преди пандемията, работните дни бяха най-разнообразни, но предвид сегашната ситуация, преминава в работа от вкъщи - обработка на снимки и различни видео материали. Както споменах в предния въпрос, гледам да разнообразявам след работа с книги, филми, музика и разговори с приятели.
Ако трябва да направите снимка на себе си - отстрани, как бихте изглеждали и върху какво ще акцентирате?
Много интересен въпрос! Най-вероятно ще се снимам в работна среда - седнал пред компютъра и обработващ снимки или с камера или фотоапарат в ръка, на терен.
Какво Ви предстои?
В момента съм започнал да пиша нови разкази. Надявам се да ми предстоят още нови и най-вече успешно реализирани проекти.
Пожелайте нещо на читателите на EspressoNews.
Бъдете най-вече здрави - вие, вашите близки и приятели! В днешната ситуация човек не бива да се чувства сломен, а да търси положителното. Също така не спирайте да се развивате и постигате успехи, защото животът е процес на учене.
Снимки: Милен Колев
