Убедена съм, че всеки обича да чува историите на своята баба, очертаващи границите на миналото. В някои случаи те успяват да ни отведат до отдавна заровени съкровища. Митра Величкова е човек, докоснат от Бог, откривател на храм „Успение Богородично“ в село Тополница и доказателство, че чудесата съществуват и са навсякъде около нас.
Тополница е малко, но пък китно селце, сгушено в подножието на планина Беласица. То се радва на посетители, състоящи се единствено от роднините на жителите там, гостуващи им по празниците. Храм „Успение Богородично“ е вълшебното място, което придава святост на селото, изгражда лика му и връща изгубената надежда в сърцата на хората. В църквата е положена икона, на която можем да видим образа на младолика, тъмнокоса жена с нежни черти и очи, чийто пламък не угасва. Митра е ярка личност с непоклатим дух, която „В душата си пази духовната мощ“.
Тук е моментът, в който бих искала да ви попитам, вярвате ли в магията на сънищата? Обзалагам се, че поне веднъж сте отваряли съновник, оплетени в собствените си мисли.
Митра Величкова вижда в съня си непознат светец, който я води до всъщност познато място в селото. Показва ѝ свещен път, по който трябва да поеме. Там е скрито богатство, което е изключително ценно за духовника. В първия момент, както ми сподели баба, тя не казва на никого, страхува се, че ще я помислят за луда, ако ги накара да търсят нещо такова - неизвестно и безпочвено. Сънят обаче се повтаря няколко пъти, силуетът в него става все по-ясен, желанието на покровителя - по-силно, а любопитството на жената завзема напълно съзнанието ѝ.
Тя е отдадена на божията вяра и това ѝ помага да ѝ се довери, защото е убедена, че ,,Бог ѝ праща някаква вест“. Споделя своята история с тогавашния кмет на селото и за щастие, той откликва на молбите ѝ. Хората се мобилизират и усилено търсят някаква следа. След часове работа чудото се случва - дълбоко под земята откриват заровена икона. С разтуптени сърца те сключват ръце пред гърдите си и позволяват на божията вяра да изпълни душите им. По това време, 1926 г., в селото съществува малък храм с дървено клепало. Има планове обаче да се построи нова църква, ако успеят да се съберат нужните средства. След това откритие, Митра е уверена, че точно на това място трябва да бъде построен храмът, събиращ човешките молитви и носещ ги към небесата. Иконата, която откриват е на Света Богородица и точно нейното име носи църквата, а празникът на селото и до днес се бележи на 15 август - „Успение Богородично“
Митра Илиева Величкова е родена през 1899 г в село Марино поле, там израства, но пък съдбата я отнася в Тополница, което всъщност е съседно село. Омъжва се млада и заедно с мъжа си Илия имат две дъщери. Семейството им е заможно и това ѝ дава възможност да направи множество дарения на църквата. Тя не е само неин откривател, но играе важна роля в нейното изграждане, а и по-нататъшно развитите. В лицето ѝ виждаме пратеник на Бог, успял да изпълни своята възвишена цел. Тя е носителят на благата вест, царяща и до днес из селото.
Хората казват, че е била избрана от Бога, защото сърцето ѝ е изпълнено с доброта. За тях, тя е една личност, заемаща почетно място в сътворението на най-свещеното богатство на село Тополница - храм „Успение Богородично“. Нейната история обаче не спира до тук. Митра има две дъщери, на които раздава своята майчина любов и грижа. Когато едната от тях е едва на четири годинки, в съня на майка ѝ отново се явява светецът. Този път донесената вест не е блага, а напротив.
От съня си разбира, че детенцето ѝ скоро ще бъде прибрано от Бог. Светецът я убеждава да не тъжи, защото така е било писано да се случи. Тя отново не споделя с никого, опитвайки се да потуши ужасяващите мисли, които я спохождат непрестанно. След няколко дни се случва зареченото.
Историята споделям чрез думите на своята баба:
„Детенцето ѝ, право, здраво си отива, докато се усетят що става. Като сънувала ѝ казали да не тъгува и една сълза не могла да пророни. Силна жена, набожна, с големо сърце, преживява много, ала не ѝ сломяват духа. Дарения прави на църквата, колкото може. Митра си я помнят хората. С голямо уважение говорят за нея“.
Аз самата съм много далеч от времето, в което тя е живяла, но пък помня по-голямата ѝ дъщеря - баба Стоянка. Живееше близо до нас и за всеки Великден ни пращаше боядисани яйца. Помня топлата ѝ усмивка, която със сигурност е взела от майка си. Баба Стоянка си отива си през 2013 г., на 93 години.
За голямо съжаление, съдбата не е толкова благосклонна към откривателя на свещения храм, скъпоценен за селото. Отнема детенцето ѝ, а тя не успява да пророни нито сълза, такава е заръката на светеца. Убедена съм, че майчиното ѝ сърце мъчително се разкъсва, душата ѝ скърби тихо, неизмеримо. Така си отива тя, от мъка по дъщеря си, през 1940 г., на 41 години.
Въпреки всички премеждия, през които тя преминава, Митра Величкова остава дълбоки следи след себе си. Открива вълшебен храм, изключително ценен за всички, и създава една красива история, която ни показва, че вярата в Бога е нещо истинско и свято.
„Състрадателна, човечна, открива свещен дом за хиляди християни, нуждаещи се от него“.
Мен успя да убеди, че сънищата понякога крият в себе си нещо много значимо, а чудесата са там, където най-малко очакваме. Тя е символ на най-чистата и искрена майчина любов, носи вълшебството в себе си. Именно с негова помощ запалва искрата в сърцата на жителите на селото, която вечно ще гори. Сигурна съм, че споменът за нея грее дълбоко в душата на всеки човек, имал възможността да се докосне до историята ѝ, до тези скрити кътчета в съзнанието на една знаменита жена.
Материалът е изготвен от Паскалина Трайкова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
 Надежда зад граница |
