„Българите, напуснали страната си, не би трябвало да имат право на глас“, „Разпръснати псевдопатриоти, изоставили родината си, държащи да се бъркат във вътрешните ѝ работи“, „Който толкова много държи на представително управление в България и иска да участва в избора на това управление, да си хване самолета и да се прибере“, куп мнения, насочени към сънародниците ни, избрали да продължат живота си далеч от родината.
Криворазбрана демокрация, безброй претенции, а прогрес - никакъв. Как хора, които не живеят на територията на една държава, ще имат правото да определят нейното бъдеще? Заминават в чужбина, а погледната през тяхната перспектива тя е пътят към вечно желания успех, олицетворение на утопия, по-спокоен и най-вече - по-сигурен живот, гарантиращ повече възможности за развитие. Властта в България е скептично настроена към тези българи, от доста време насам преобладава мнението, че те не би трябвало да упражняват своя глас. По този начин гласуването в чужбина на много места е значително ограничено. Представено е като една „неразрешима загадка“. До някаква степен това по-скоро е страх на някои политически сили, предизвикан от изобилстващото мнение там. Смятам, че българското общество, напуснало пределите на своята родина, има пълното и безапелационно право да участва в избирателния процес по един удобен и пълноценен начин. Не сме в позиция да съдим тези хора, понеже голяма част от тях напускат държавата именно поради условията, в които са принудени да живеят. Те тръгват с желанието да създадат едно по-добро бъдеще за своите деца, което очевидно тук е изключително трудно постижимо. В България напразно копнеят за липсващата стабилност, за основата, която би им помогнала да осигурят на своите семейства един по-красив и сигурен живот. Чужбина в техните очи е шансът за едно ново начало. Правото им на глас пък илюстрира неугасващата надежда, която грее в сърцата им. Чрез участие в изборите, те търсят тази промяна, която да им даде стимул да се завърнат в родния си кът, с който споделят една неразрушима връзка.
Изборите в една държава на пръв поглед целят да се подобри нейното състояние. Това дали се случва в действителност обаче е съвсем друга тема. Разбира се, процесът внесе малко динамика в сухото ни ежедневие, нови събития завладяха медийното пространство. За миг хората успяха да потиснат мислите за вируса, афектиращ всеки от нас. Вместо процентите заболели за едно денонощие, многообразието от мнения на българския народ звучеше по телевизионните канали. Социалните мрежи се напълниха с колорит от гледни точки, недоволства, но пък и частичка позитивизъм, огряващ социума.
Най-искрящата светлина внесоха обаче точно тези българи, далеч от държавата си, но с нестихваща надежда за промяна. Както споменах в началото, те не се ползват с толкова привилегии за упражняване на глас, извън родината. Въпреки това голяма маса от хора се мобилизира и участва в организацията на секции за населението. В Маями се отваря секция от хора, които нямат никаква връзка помежду си, непознати с общи цели, които се събират в социалните мрежи и го постигнат, въпреки условията. С ентусиазъм и много усилия голям процент българи успяват да дадат тласък, макар и малък, на това дългоочаквано подобрение от всички. Въпреки трудностите, изразени под формата на недостатъчно бюлетини, огромни опашки пред малкия брой секции, големите разстояния до тях и разбира се опасността от COVID, много голяма част от обществото осъществява своята цел. По този начин доказват, че те искат да бъдат част от тази промяна.
Всъщност ако се върнем не много назад във времето и си припомним многобройните и продължителни протести, е хубаво да отбележим, че млади и непреклонни българи в чужбина също се включват в тях. „Плакатите им казват много истини, за които властта остава глуха!“. Дори извън границата, те остават несломени, с борбен и гневен дух срещу несправедливостта, апатията и бавното, но сигурно падение на една държава. Далеч от своята родина те също страдат, милеят за нея, мислите им непрестанно притичват към онова родно кътче, топлината и уюта на дома, любовта към семейството.
Преобладаващите трудности по време на изборите могат да бъдат преодолени с общи усилия, а най-очевидният начин е електронното гласуване. Най-много от липсата на такова пострадаха държавите извън ЕС, понеже откритите секции там не надвишаваха тридесет и пет. Без електронния вот самите ние станахме свидетели на много неприятни последствия - струпване на голяма маса от хора по време на епидемична обстановка и за съжаление безрезултатно чакане на опашки и в крайна сметка неуспешно гласоподаване. Това не сломи духа на хората, а напротив - те показаха изключителна отдаденост, с неразрушимата вяра в душите си пътуваха часове до местата за гласуване, а и чакаха двойно повече, за да се осъществи то. Така показаха, че „За да има свята и чиста република, трябва да има народ, а не публика!“.
Въпреки отказа за електронно гласуване и множеството пречки, пред които бяха изправени, резултат имаше. Според официалните резултати за вота на българите в чужбина, поместени в сайта на ЦИК, за партията „Има такъв народ“ са гласували изключително голям процент българи, а това илюстрира копнежа на тази част от населението за пробив на нови политически сили, които да създадат нещо различно, успешно и сигурно. А и да не забравяме една мъничка подробност, която не пропуснаха да споменат доста обществени личности - там гласовете не се купуват.
Изводът от създалата се ситуация е, че българите зад граница заслужават да се възползват до максимална степен от своите политически права, защото държавата има нужда от допълнителен процент критично и разумно мислене. Гласът на емигрантите е израз на копнежа и вярата в едно ново и по-стабилно начало.
Именно тази надежда в сърцата им е това, което ги подтиква да излязат от своите домове и да участват в един изключително важен процес, играещ главна роля в едно общество. Тези емигранти, „псевдопатриоти, изменници“ показват чрез своя вот, че промяната е възможна. Именно те внасят позитивизма, гордостта, родолюбието, стремежа към една по-красива и светла перспектива, която да отвори очите на всички останали.
Материалът е изготвен от Паскалина Трайкова, ученичка в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
