На 01 Февруари 1900 г. се ражда талантлив художник, новатор в областта на сценографията и видна личност в историята на изкуството - Пенчо Георгиев. Заема значително място в българското културно наследство и оставя своя отличителен белег за идните поколения.
Родният му град е Враца. Остава сирак на 12-годишна възраст, когато неговият баща загива в Балканската война. Ранният му живот е изпълнен с трудности, които откриват неговата чувствителна същност към обществените конфликти от онова време - войни и социална нищета.
Завършва гимназия във Враца, а се озовава в София след края на Първата световна война, за да постъпи в Художествената академия, където неговите възгледи на творец се оформят окончателно. Постъпва в класа по приложни и декоративни изкуства на проф. Стефан Баджов, творец-декоратор, завършил своето художествено образование в Прага. Професорът се впечатлява от дарбата на своя нов студент и му помага да достигне висоти в изкуството на декорацията. По-специално до сценографията, към която „врачанчето” (както го е наричал още Баджов) проявява голям интерес.
През 1925 г. се дипломира от академията и постъпва на работа като сценограф в Софийската народна опера като художник със собствен артистичен почерк. Първата му работа е върху „Дама пика” на Пьотр Чайковски, а останалите му прояви от 1926г. правят силно впечатление на публиката, която го посреща с аплодисменти.
С не по-малко добронамерено вълнение го възприемат в Градския театър в Русе, където младият художник прекарва три години в изразяване на новаторските си разбирания в търсене на сецесионен, декоративен стил с нюанси на фолклорно звучене. С времето оформя оригиналността си в сферата на сценографията, което го определя като един от най-успешните млади творци. Работи върху „Под игото” от Иван Вазов, „Тебеширеният кръг” от Клабунд и още няколко други театрални творби. През този период създава и значителни живописни композиции с темперна и акварелна техника като „На смъртния одър”, „Към пазара”, „Задушница”, „Прощаване”, „Дунавски рибари” и др.
С настъпването на есента на 1928 г., идва и заминаването на Пенчо Георгиев в Париж, тъй като печели конкурс за специализация. Получава възможността да работи в ателието на френския декоратор Пол Лоран (1929-1934) и при други големи френски художници от областта на приложните изкуства. В Париж стартира един от най-бляскавите и успешни периоди в живописните му изяви. Активно полага усилия върху графиката и създава гравюри върху дърво и офорт. През 1930 г. неговият знаменит „Орач” е изложен в Есенния салон на френската столица, който е възприет позитивно от широката публика на специалистите и ценителите. Широк отзвук в парижките вестници правят и картините му „Продавачи на птички”, „Безработен”, „Скитник” и „Кабаре”. В тях се откроява й неговият цикъл със силна социална сюжетна линия, разкриваща света на бедните, работниците и клошарите, уличните музиканти, продавачите на цветя, на бордеите и бездомниците от подмостията на река Сена.
Съвместните му постановки в Руската опера в Париж, изпълнени заедно с големия руски художник Константин Коровин остават следа в парижката му история.
Завръща се в България през 1934 г. и използва наученото, за да илюстрира книги и учебници, участва във интериорното оформление на жилища, създава над 30 сценографии за драми, опери и балети. Част от творчеството му можем да видим и днес в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и градските галерии в Сливен и Враца.
Някои от значителните му сценографски проекти са „Оберон” от Вебер, „Иванко” от Васил Друмев, „Янините девет братя” от Любомир Пипков, „Хамлет” на Шекспир. Със сценографиите си за „Хамлет”, „Иванко” и „Хубавата Елена”, през 1936 г. той участва в шестото триенале в Милано.
Започва сценографията към „Саламбо” в Народния театър през 1940 г., но за жалост загива трагично при злополука със сценичния асансьор и не успява да я довърши.
Приятелят му Илия Бешков пише прощално слово за неговият характер и неизменим талант:
„Тя (публиката) плачеше за умрелия, за „добрия Пенчо”, а не знаеше, че „добрият Пенчо” се е вселил в сърцето на всекиго от тях…
…той бе само един…Аз не искам той да е мъртъв и ще кажа, че той е „добрият Пенчо”, защото той бе мъдрец…
Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие бе добър…
Ние всички го ограбвахме, всички вземахме от него, кой каквото му трябва и кой колкото бе способен да види, да чуе и да вземе. Той имаше за всички всичко - единственото мъдро сърце, което познавам, от което цял живот съм черпил и съм се насищал. В деня на неговото погребение благодарността ми към него бе пълна. Защото видях, че от тоя извор са пили хиляди.”
Независимо от този тъжен факт, творческото наследство, което Пенчо Георгиев оставя след себе си на бъдещето и на своя народ, е значително. Обичаният от публиката вълшебник има специално място в сърцата на хората, неговото наследство ще се запази, а историята му ще се разказва и на по-младите таланти, които работят със същата тази упоритост и креативност.
Материалът е изготвен от Мая Савеска, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
Снимки: Wikipedia, Literaturensviat.com, Kultura.bg
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца