Както EspressoNews вече писа, на 11 декември отбелязваме Световния ден на планината. Това е и поводът да подготвим този материал с любопитна информация за планините в България. Може би все още не толкова известен факт, сред широката публика е, че те са общо 39.
Разбира се, най-високата планина в страната е Рила. Нейният първенец, връх Мусала е с надморска височина от 2925 метра, което го прави и най-високия връх на Балканския полуостров. В страната има общо четири върха с надморска височина над 2900 метра. Два са в Рила – Мусала и Малка Мусала, която е висока 2902 метра, а два в Пирин - връх Вихрен с 2914 метра, вторият в планината връх Кутело – 2908 метра.
Както може да се очаква, тези четири върха са и сред 10-те най-високи на Балканите. В тази колекция влизат шест български върха – три в Рила, три в Пирин и четири върха в най-високата планина в Гърция – Олимп. Ето го и тяхното подреждане: връх Мусала (2925), връх Митикас (2918), връх Вихрен (2914), връх Стефани (2911), връх Кутело (2908), връх Сколио (2904), връх Малка Мусала (2902), Бански Суходол (2884), връх Скала (2866) и връх Иречек (2852).
Най-дългата планина в страната е Стара планина с нейните над 600 километра, тя започва от западната граница на България със Сърбия, разделя България на две части – Северна и Южна и достига до бреговете на Черно море, като най-източната и точка е нос Емине. Тя, заедно с Предбалкана е и най-голямата по площ планина в страната.
Българските планини са разделени на няколко групи:
1. Стара планина и Предбалкан
2. Средна гора
3. Плана-Завалска планинска редица
4. Верило-Руйска планинска редица
5. Планини в Краището
6. Осогово-Беласишка група
7. Рило-Родопски масив
8. Странджа и Сакар.
Най-ниската планина в страната е Сакар. Нейният първенец връх Вишеград е висок само 856,1 метра или почти с 2100 метра по-нисък от връх Мусала. На 34 от българските планини първенците се намират на територията на нашата страна. За пет от тях, обаче, това не е така.
Планината Гребен се намира в Западна България и е част от Плано-Завалската планинска редица. Най-високият и връх Дзингина ливада обаче е извън пределите на Родината. Той е на територията на Сърбия и е с надморска височина от 1337 метра. В българска територия, най-висок връх е Голеш (1156,5).
Планината Огражден е част от Осогово-Беласишката планинска редица. Най-високият и връх – Огражденец се намира на територията на Република Северна Македония и е с надморска височина от 1747,6 метра. В България, най-висок връх на тази планина е Билска чука (1643,6).
Планината Стъргач се намира в Югозападна България и е част от Рило-Родопския масив. По нея преминава държавната граница между България и Гърция. Най-високият и връх се намира на територията на южната ни съседка. Той се казва Срангац и има 1270 метра надморска височина. Най-високата точка на планината в България е котата на безименен връх, на която се намира 121 гранична пирамида. Тя е висока 1249,4 метра.
Още една планина, с първенец в друга държава се намира на българо-гръцката граница. Това е Боздаг. Връх Профитис Илияс, който е разположен в Гърция е висок 2232 метра. На българска територия най-високият връх от тази планина е Чиплакбаир (1091).
Петата планина с първенец в друга държава е Странджа. Най-високият и връх Махия е в Турция и е с надморска височина от 1031 метра. В България, това е връх Градище (709,6).
Две от планините в България са разположени в три държави. Това са Беласица и Чудинска планина. На връх Тумба в Беласица се събират границите на България, Гърция и Северна Македония, а на връх Шулеп камък в Чудинска планина се събират границите на България, Сърбия и Северна Македония.
Осем от планините в България са с надморска височина от над 2000 метра. Това са Рила, Пирин, Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Родопи, Славянка и Беласица. Най-много върхове над 2000 метра има в Рила – над 150, а най-малко са в Беласица – само два.
Най-голямата част от планините в България са разположение в нейната западна част. Като изключим Стара планина, която преминава по протежението на цялата страна, Средна Гора, която започва от Западна България и се движи успоредно на Стара планина, Родопите, Сакар и Странджа, всички други планини се намират изяло в Западна и Югозападна България. По тази причина, когато човек застане в някоя висока точка в тази част на страната, често се казва, че вижда "море от планини“, заради вълнистия характер, нарисуван от техните върхове, била и котловини.
Българските планини са заселени още от най-древното минало и имат непрекъснато човешко присъствие от хилядолетия. По тази причина в тях се намират много археологически, исторически и културни обекти. Те се отличават с изключително биологично разнообразие и богатство на флора и фауна. В тях са запазени редица застрашени от изчезване видове растения и животни.
С популяризацията им, всичките се превръщат в обект на интензивен планински, културен, исторически и кулинарен туризъм. Във високите планини има и добре развити и популярни ски курорти. Наличието на много минерални извори е основание и за развитието на интензивен балнеоложки туризъм.
Българските планини могат да се посещават във всеки сезон, като що се отнася до високите, най-големият риск е при преходите в динамична зимна среда, в късна есен и ранна пролет. Тогава бързо се развиват бури, температурата може да падне рязко, видимостта също, а валежите и навявавнията да изменят коренно пейзажа. В тези планини има висока лавинна опасност и е важно всеки турист да решава внимателно кога и как и докъде да навлиза в тях в такова време.
По-популярните маршрути в планините са маркирани както с лятна, така и със зимна – колова маркировка. При немаркирани маршрути, трябва да се внимава изключително много. Модерните технологии и споделените GPS тракове, както и описания на маршрути в различни сайтове дават добра база за тръгване по немаркирани пътеки. Независимо от това, ако нямате достатъчно планински опит или имате проблеми с ориентацията, не рискувайте. Движете с групи и квалифицирани планински водачи.
В ниските планини, трябва да сте много внимателни по време на есенно-зимния сезон, когато е разрешен лова на едър дивеч. Тогава ловните дружинки на съответните села правят редовни излети през събота и неделя и трябва да внимавате да не пресечете техни ловища. Четете съобщенията за лов, които са длъжни да залепват по дърветата и се огледайте за струпване на коли и джипове. Ако видите такива, потърсете хора от дружинката и ги попитайте къде са разположени. Не е нужно да влизате в конфронтация – в планината има място за всички.
В този сезон, а и по-принцип е добре да ходите в планината с ярки дрехи, за да се виждате от далеч и да носите свирка, за да може когато чуете гърмежи наоколо да дадете звуков сигнал. При планински преходи е важно да знаете, че в повечето наши планини има вълци, чакали, диви прасета, а в по-високите и диви и мечки. При среща с такива животни не изпадайте в паника и се отдалечете максимално бързо и внимателно от пътя им. Те рядко нападат хора, освен ако не се почувстват пряко застрашени.
Внимавайте и за многобройни кучета, които придружават пуснати на свободна паша стада. Когато ги чуете се опитайте да ги избегнете ако е възможно или пък да потърсите техния пастир, ако има такъв. За ваша сигурност може да си вземете и кучегони, спрейове срещу диви животни и др., които има в специализираните магазини.
Българските планини са изключително красиви, разнообразни и крият в себе си върхове, езера, вековни гори, каменни реки, водопади, скални венци и форми, пещери, ждрела, каньони, буйни реки, огромно разнообразие от цветя, растения, животи и птици. Те са достъпни и близки и позволяват излети за хора от всякаква възраст и форма. Нека ги уважаваме и да се отнасяме отговорно с тях, техните обитатели и не поемаме излишни и ненужни рискове.
Списък на 39-те планини в България с техните първенци:
1. Рила, Мусала - 2925,4
2. Пирин, Вихрен - 2914,3
3. Стара планина, Ботев - 2375,9
4. Витоша, Черни връх - 2290
5. Осоговска планина, Руен - 2251,3
6. Славянка, Гоцев връх - 2212,6
7. Родопи, Голям Перелик - 2190,2
8. Беласица, Радомир - 2029,2
9. Влахина планина, Кадийца - 1924,1
10. Малешевска планина, Ильов връх - 1802,5
11. Кървав камък, Било - 1737,1
12. Милевска, Милевец - 1732,6
13. Руй, Руй - 1705,6
14. Огражден (в България), Билска чука - 1643,6
---- Огражден (в Македония), Огражденец - 1747,6
15. Средна гора, Богдан - 1603,4
16. Лисец, Връшник - 1500,2
17. Чудинска планина, Арамлия - 1496,4
18. Конявска планина, Виден - 1487,1
19. Ерулска планина, Големи връх - 1480,5
20. Верила, Голям Дебелец - 1414,5
21. Любаш, Любаш - 1398,6
22. Парамунска планина, Стража - 1388,8
23. Кобилска планина, Бели камък - 1362
24. Плана, Манастирище - 1337,4
25. Еловишка планина, Плоча - 1329,4
26. Земенска планина, Тичакю - 1294,9
27. Люлин, Дупевица - 1255,8
28. Стъргач (в България), безименен връх - 1249,4
---- Стъргач (в Гърция), Странгац - 1270
29. Ездимирска планина, Големи връх - 1219,1
30. Пенкьовска планина, Конски връх - 1187,1
31. Завалска планина, Китка - 1180,7
32. Рудини, Сирищнишка Рудина - 1172,1
33. Голо бърдо, Ветрушка - 1157,7
34. Гребен (в България), Голеш - 1156,5
---- Гребен (в Сърбия), Дзиглина ливада - 1337
35. Вискяр, Чеканска чука - 1135,6
36. Черна гора, Тумба - 1129,1
37. Боздаг (в България), Чиплакбаир - 1091
---- Боздаг (в Гърция), Профитис Илиас - 2232
38. Сакар, Вишеград - 856,1
39. Странджа (в България), Голямо Градище - 709,6
---- Странжда (в Турция), Махия - 1031
