Моят дом е едно прекрасно планинско градче, сгушено в пазвите на Стара планина. То е толкова специално, заради своите истории и легенди. Една от тях е за младата Тодора, която отказала да се потурчи, хвърлила се от върха на планината и му дала името си - връх Тодорини кукли. Отгоре се открива най-прекрасната гледка за мен - към дома!
Когато имаш нужда да се прибереш в родния дом, можеш да намериш много пътища. Най-често използваният път е този, който семейството ти е изградил за теб, за да се връщаш всеки път, когато ти стане тежко. Често ще се сещаш за майчината любов, за бащината закрила, за прекрасните гозби на баба и всичко това ще те тласка към дома. Ще те кара да копнееш за онова малко място, което те прави истински щастлив. Не чакай да стане късно!
Ако пък стане твърде късно, трябва да поемеш по пътя на спомените. Колкото и тежко да ни е понякога от тях, накрая само те ни остават. Понякога, прибирайки се у дома, спомените за загубените ми близки ме обзема напълно. Ходя на специалните ни места и сякаш те са отново с мен. Има много песни, филми и приказки, които често ме пренасят в спомени. Ароматът на топли мекици ме връща в детството. Често като чуя по новините за поредната измама с възрастни хора, започвам да се страхувам за моята баба, защото тя е самичка на село.
Дори природата ми липсва и тя е моят трети път към родната къща. Приказното ми родно място крие много тайнствени и прекрасни кътчета. Тук има топли и лековити минерални извори. Те славят родният ми град и разнасят здраве по света. Чистият планински въздух е с мирис на бор. Нареждаме се на второ място по площ в страната след Борисовата градина, благодарение на прекрасния ни боров парк. Когато се разхождам по алеите на слънчевата градина, си представям, че ходя по лъчите на слънцето, защото те светят под краката ми.
Когато имам нужда от спокойствие се разхождам по алеята с вековните ни чинари, защото те ми внушават мъдрост и спокойствие. Тяхната дебела и златна сянка ме пази от бедите и лошите решения. Когато поглеждам към величествената секвоя, виждам прекрасното синьо небе, защото сякаш нейният връх няма край, също като моята обич към дома.
Прекрасно е, че моето място е там, където съм родена и там, където винаги ще ми е добре. Тук е моето семейство. Тук са приятелите ми. Тук е живота ми. Тук съм наистина щастлива. И това е моят малък свят. Пътищата са безброй, но кой всъщност е този чудноват и прекрасен град, където се намират моят дом? Името му е Вършец. Синоним е на Зелен рай. Елате и се уверете!
Материалът е изготвен от Мария Митрова, ученичка в СУ „Иван Вазов“ гр. Вършец, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 Пътят към дома“: Община Враца