Своге отбеляза 100 години от рождението на Александър Вутимски

1515 преглеждания

Връчиха и литературната награда на името на поета

В Своге отбелязаха тържествено 100 години от рождението на Александър Вутимски и връчиха литературната награда на името на родения в Своге поет. Церемонията се състоя на рождената дата на Вутимски - 30 август, в НЧ „Градище-1907“. Събитието бе открито от дамски хор „Сезони” с ръководител Юлия Дикова и децата от детска градина „Александър Вутимски”, които рецитираха стихотворения на обичания, свогенски поет. Представител на общинското ръководство бе Нина Копринджийска - заместник-кмет, която поздрави присъстващите от името на кмета Емил Иванов. Участници в събитието бяха също Благовеста Касабова, Емилия Казакова, Боян Ангелов, Димитър Христов, Петър Велчев, децата от Детска градина “Александър Вутимски” и техните родители и учители, роднини на Александър Вутимски, членове на ЛК “Александър Вутимски” от ПГ „Велизар Пеев” с ръководител Юлия Геловска, членове на ХТК „Полет “, граждани. 

Литературната наградата на името на прочутия поет бе връчена от г-жа Копринджийска. Тазгодишният лауреат е Петър Велчев.

Наградата се връчва за шести път. Тя е учредена през 2006 г. от Община Своге и Съюза на българските писатели. Неин носител е и свогенецът Никола Николов - автор на повече от 15 книги с поезия и проза - белетрист, журналист, виден обществен деец. Негови творби са превеждани на руски, чешки, полски, немски и монголски езици, носител е и на отличието „Почетен гражданин” на община Своге.  Той има основна роля за учредяването на конкурса, посветен на Александър Вутимски и активно участва и в организацията му.

Вутимски е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история.  Родът има своите педагози, музиканти, инженери и талантливия поет.  Коца Вутов, бащата на поета е имал 6 деца. В началото семейството живее в Лакатник, но по-късно се преместват в Своге, където и се ражда Александър. До 10 годишна възраст, Вутимски  живее в Своге, и останал кръгъл сирак, тъй като близките му умират от  туберкулоза   се премества  да живее в София. Завършва първа софийска мъжка гимназия. От 1938г. следва класическа филология в Софийския университет, но и той заболява от туберкулоза и след една година прекъсва обучението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941г. – в санаториума на Сурдулица, където завършва жизнения му път. Емил Пешев е написал книга за този род със заглавие „Родът Вражалете от Лакатник”.

За краткият си житейски път (24г.), Вутимски  създава и ни завещава трогателно творчество пропито от несгодите, които го съпътстват от детството, до ранната  му смърт.

Част от творчеството си Вутимски е посветил на своя роден край, това са стихотворенията : „ Детство”, „ Стари вечери”, „ Есен”, „ Старата черква”, „ Мечта за връщане”, „ Някога”, „ Небето е студено”, „ Аз съзерцавах”, „ Пролет”, „ Ден”, „ Весели небеса”.