Градът ни, това не са само сградите, улиците и площадите. Това са, преди всичко хората, които оставят частица от душата си там. Някои от тях за позабравени, други по едни или други причини са по-малко известни, трети – ще бъдат оценени с времето.
Човекът, когото избрах за свой герой, е наричан като „най-свидният син на Ботевград“, „пример за поколенията“, „пламенен поет и родолюбец“, „герой от Балканската война“. Това е той – Стамен Панчев. Педагог и учител по призвание, талантлив поет и музикант.
Роден е на 01.12.1879 г. в скромно семейство, принадлежащо към един от най-големите родове на града – Цагарския род. Едва 6-годишен остава без майка и това слага дълбок отпечатък върху характера и поетичното му творчество. Обича да разговаря с чичо си, който му разказвал за посещенията на Левски в Орхание (дн.Ботевград), за заточението, Освободителната война и българските опълченци. След като завършва Орханийското училище, се записва в Кюстендилската педагогическа гимназия. Именно там се проявяват първите му музикални и литературни дарби.
Проявава особен интерес към литературата, философията, географията, историята. Затова по-късно се записва студент във Философско-педагогическия факултет в София. Студентските му години са едни от най-хубавите му. Усвоява много знания, общува с хора на духа, заобиколен е от добро обкръжение. Живее в семейството на родолюбиви и почтени хора. Венчава се за Райна Ланчева, която е дъщеря на хазяина му. По-късно им се ражда син – Павел, на когото посвещава най-известното си стихотворение – „Сине мой“ . Работи като учител и директор на прогимназията в Орхание. Преподавател е по география и пеене. С топлото си отношение към децата и с добрите си умения на преподавател успява да спечели доверието на учениците си. В часовете по пеене свирел на цигулка. По спомен на неговите ученици, обичал коледните песни.
Организирал ученически и граждански хорове и малък симфоничен оркестър, поради което го наричали „маестро“. Но на 17.09.1912 г. спокойният мирен живот е прекратен. Обявена е Балканската война. Той се прощава с училището и се включва във войната. Ранен е, лекува се и бърза да се завърне на фронта, защото има чувството за отговорност. В часовете на отдих между сраженията пише своите стихове. По-късно отново е ранен и умирайки, държи снимка на невръстния си син. Не се завръща от фронта, но вместо него пристига една малка тетрадка с писма и стихове. Благодарение на нея до нас достига творчеството му.
Това е човекът, който успя да стигне до мен чрез едно от стихотворенията си -„Сине мой“.
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те мулува твой баща.
Думите му достигнаха до сърцето ми, докоснаха най-нежните ми струни, почувствах го близък, естествен, непосредствен. Той оставя трайна диря в живота на следващото поколение с любовта си към родината и семейстото си, с готовността си да се жертва в името на отечеството.
Материалът е изготвен от Цветелина Данчева, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров” гр. Ботевград, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC , МЕТРО, ПГ "Велиза Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца