„Когато се ражда поет, небето
разтваря - вратата си стара
и бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова вселена, когато се
ражда поет.“
Стефан Цанев
Северозападът на България е известен с даровете на природата - Дунав, Искър, Скът, Тимок; с „Магурата“, „Леденика“, „Ритлите“; с видинската гъмза и врачанска теменуга, с белия варовик, от който са изваяни стотици статуи, огради, здания в Европа и света.
Тук са открити едни от най-старите писмени знаци, земята крие тайните на траки и римляни, а Врачанският балкан още „пее“ хайдушки песни…
Дали сме на света писатели, поети, скулптори, актьори. Дори през 1907г. Хенри Форд, впечатлен от таланта на самоукия врачански майстор Мито Орозов, го кани да работят заедно.
Много хора са оставили следи в живота на Северозапада и по-специално в родния ми мездренски край. Някои от тях още се помнят, други са вече позабравени. Дали защото времената се промениха, или…интересите. Някой беше казал, че паметта е самоуважение, а времето ражда и поверява на историята личности, които творят нови вселени и така си отреждат достойно място в света.
Цели поколения са израснали със забавните и поучителни стихове на един от позабравените вече поети - Асен Иванов Босев, който е роден на 22 ноември 1913 година в китното малко селце Руска Бяла - Врачанско. Фамилното му име идва от прякора на дядото - Босия, свидетелстващ за крайната бедност на семейството.
Началното си образование завършва в селото, а прогимназия - в Мездра. В продължение на три учебни години, в студ и пек, Асен изминава по 10 км. пеша, за да посещава училището, воден от жаждата за знания и духовни богатства. В онези години на войни, глад и оскъдица, малък брой деца имат възможност да продължат образованието си. Повечето завършват само четвърто отделение /начален курс/ и живота ги сграбчва от малки в неумолимия си бяг.
Сред избраните от живота да продължат образованието си, въпреки недоимъка, е будното момче Асен, който след средното си образование във Врачанската гимназия, записва педагогика в Берковица. Известно време се посвещава на учителската професия в родния си край, а след това завършва право и дипломация в София /1942г./.
Работи като журналист във в-к „Заря“, сътрудничи на сп. „Росица“, сп. „Светулка“, „Детска радост“ и др. След 1944г. е редактор във вестник „Работническо дело“, главен редактор на в - к „Септемврийче“, „Стършел“ и др.
Казват, че човек не избира родното си място и рода си. Но след като преди няколко години научих, че и Асен Босев е част от нашия род, по линия на баща ми, се изненадах приятно и се почувствах горда. Любопитството ми събуди желанието да потърся и прочета негови стихове. А сега конкурсът ми даде шанс и да пиша за него.
Така е с хората, оставили частица от себе си в песни, мостове, шевици… или в душите.
Творецът дава своя принос за културното развитие на моя роден край. Създава читалище „Подем- Руска Бела - 1928“, където става и първия библиотекар, раздава книги от собствената си библиотека, поради липса на средства за закупуване на нови. Той организира четения на приказки за малки и поотраснали деца. И до днес остава уважаван от жителите на селото и запомнен с вечната си усмивка и благия си характер.
Дълго време той се придържа към своето призвание и не изневерява на дълбоката си любов към младото поколение. Да си детски поет е толкова деликатно. Да застанеш на мястото на малкото дете, да развиеш неговото въображение. Той избира завинаги душата му да е толкова чиста и невинна, колкото детската. Най-трудната част от поезията за деца е да задържиш вниманието им, да ги накараш да запомнят името ти. Неговите забавни и леко шеговити стихотворения за малки и по-големи още се помнят от читателите.
Израснал и съхранил връзката си с родния край и своето любимо село Руска Бяла, той и посвещава стиховете:
Родна моя, Руска Бяла,
кацнала на слънчев склон,
ти живота си ми дала,
приеми от мен поклон!
Благодарение на учителската си дейност той се докосва до децата не само чрез поезията, но и чрез стремежа си да ги научи на труд и упоритост в живота.
След пенсионирането си се завръща в своята Руска Бяла, където намира спокойствие и отдава остатъка от живота си на децата.
Напуска този свят през 1997 г.
И днес в читалището съществува кът с негови книги, снимки, документи, свидетелстващи за един достойно извървян път към душите на хората.
Обичан и уважаван от малки и големи, той получава заслужено признание от Държавния съвет на Народна република България. Има редица награди, сред които е престижната „Димитровска награда“-1950 г., както и награди „Заслужил деятел на културата“-1965 г. и „Народен деятел на културата”-1972г. Номиниран е за наградата за детска литература на „Ханс Кристиян Андерсен“ през 1986 година.
Голям е приносът му в културно-просветната дейност. Автор е на над 100 детски книжки сред които са: „От все сърце“, „99 гатанки и още нещо“, „Глезеното Мими“ и много други.
Нашата България е малка, но е раждала и ражда хора с големи сърца. И винаги, когато надникваме в приказния свят на твореца Асен Босев, ние се връщаме към детството, към спомена. А оттам той с блага усмивка ни шепне:
„Знаят старци и деца,
Но повтарям този път:
СТАНЕ ЛИ ЧОВЕК ОВЦА,
ЩЕ ГО ИЗЯДЕ ВЪЛКЪТ.
………………………………
Едно разберете,
Разумни мъже:
НЕ ВЛИЗАЙТЕ В КЛАДЕНЕЦ
С ГНИЛО ВЪЖЕ!“
/„Разговорки с поговорки“/
 Нашият избор и нашето бъдеще |
Материалът е изготвен от Преслава Георгиева, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Мездра, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
