Калинка Вълчева е една от най-емблематичните добруджански певици, допринесли за развитието и популяризирането на добруджанския фолклор.
Родена на 18.10.1942 г. в село Сърнец, Тервелско, народната певица израства в семейство на музиканти, закърмена с любовта към българската фолклорна музика. Калинка прекарва голяма част от детството си по седенки, където с часове се наслаждава на прекрасните гласове на майка си и лелите си, веселото свирене на гайда на свако си и омайните звуци на хармониката на чичо си. Наследеният от майка й талант, предаващ се поколения назад в семейството, Калинка открива на много ранна възраст, когато се заражда мечтата й да бъде солистка в Ансамбъла за народни песни към Българското национално радио. Като дете, тя често се надвесва над бъчва с вода, където наблюдава отражението си и пее. Гласът й е толкова силен и звънък, че често прозорците в родния дом се разлюляват от породения резонанс. Жителите в Сърнец изразяват възхищението си от таланта й, твърдейки, че щом запее, гласът й оглася не само Добруджа, а и Странджа, Рила и Пирин. През ученическите си години, Калинка е солистка в училищния хор.
Задомява се млада - на 16 г., но въпреки това не изоставя мечтата си за кариерно развитие в областта на музиката и продължава да твори, участвайки в самодейни състави и оркестри. През 1960 г. се явява на първия добруджански фестивал в гр. Тервел „Добруджа пее и танцува”. Там певицата печели първата си голяма награда - златен медал по народно пеене. Четири години по-късно Калинка Вълчева получава второто си златно отличие на Втория републикански фестивал на художествената самодейност в гр. София с песента „Посъбра Стоян дружина“. Когато запява на сцената, публиката е толкова възхитена от таланта й, че всички се изправят на крака след изпълнението й.
През 1965 г. певицата се установява в Русе, където започва работа с музикантите Илия Аргиров, Мита Стойчева, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов. По време на първите концерти на самодейния състав, Калинка излиза със сълзи на сцената, разстроена от факта, че публиката не я посреща с аплодисменти. В такива моменти нейна подкрепа се явява Мита Стойчева. Певицата я утешава, казвайки, че ще дойде ден, когато 23 годишното момиче ще се превърне в голям артист. Не след дълго думите й се сбъдват. Още през същата година Калинка Вълчева прави първите си музикални записи. През 1967 г. постъпва в Ансамбъла на Българското национално радио като солистка. Ансамбълът записва песни всяка седмица, които впоследствие се разпространяват към други ансамбли в страната. След основаването на „Мистерия на българските гласове“, Калинка Вълчева става водещата солистка в хора. Едни от най-популярните й сола са „Заблеяло ми агънце“, „Пушка пукна из гора зелена“, „Божур Калинки думаше“. Гласът й е толкова силен и звънък, че се извисява над всички останали. На световния фестивал в София през 1968 г. добруджанката печели поредното златно отличие с песните „Посъбра Стоян дружина“, „Засвирил Божил с кавала“, „Дена из двори ходеше“. Певицата винаги избира най-трудните за изпълнение песни, за да бъде сигурна, че спечелените отличия са заслужени. През 1969 г. заминава за Тунис, където печели поредната първа награда на Международния фолклорен фестивал с изпълнението на традиционна тунизийска песен. От радио конкурс в тогавашна Чехословакия, Калинка Вълчева печели две награди - „Златен ключ“ и специална награда на грамофонна фирма „Чехословакия“.
Заради неразбирателства с колежка, певицата напуска Ансамбъла през 1988 г., но впоследствие съжалява за постъпката си. Гласът й липсва на всички в ансамбъла. След нея се оттеглят и Янка Рупкина, Анастасия Костова, Калинка Згурова, Павлина Горчева, Стоянка Бонева. През 1990 г. се връща в радиото, но две години по-късно напуска отново, за да сключи граждански брак с англичанина Мартин Дженкинс. Двамата живеят в Ковънтри, Англия в продължение на 16 г. Мартин се превръща в неин продуцент и мениджър. Съпрузите създават много съвместни музикални записи на български и английски език. Там Калинка дава уроци по народно пеене. Певицата твърди, че е обиколила целия свят с песните на Добруджа, но никога не й е изменила. След завръщането си от Англия двойката се установява в гр. Добрич. През 2015 г. певицата получава статуетка и плакет в приз „Глас на годината“ на Годишните фолклорни награди, а през 2019 г. Министерството на културата й връчва награда „Златен век“.
Талантът й се проявява у двете й дъщери - Румяна и Магдалена. Любовта й към музиката наследяват племенникът й Калин, който умее да свири на гайда, както и правнучка й Кръстин надарена с прекрасен глас.
Калинка Вълчева съхранява цялата своя създадена музика, която желае да предаде на бъдещите поколения, за да може да бъде запазен чистия, автентичен фолклор. Съвместно с БАН певицата изготвя книга, в която са включени всички нейни песни, както и тези завещани й от баба й, лелите и майка й. Чрез това свое начинание, добруджанският славей желае да предаде красотата на добруджанската народна песен за идните поколения.
В знак на уважение и почит към таланта и любовта й към родния край, танцовият ансамбъл в родния ми град носи името на великата изпълнителка, обичана от всички добруджанци.
Снимките са предоставени от предоставен от Калинка Вълчева
Материалът е изготвен от Невена Желязкова, ученичка в СУ „Йордан Йовков”, гр. Тервел, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
