За празника, усмихвката на слънцето и светлината в душите породени от събитието разказва Теодора Александрова, ученичка в 12 клас, в ПЕГ "Йоан Екзарх" град Враца. "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
По случай празника, слънцето днес се усмихна. Стотици граждани се събраха на откритата церемония на площад „Христо Ботев“, като на събитието присъстваха и народни представители, общински съветници, заместник-кметовете на града и други гости. Благодарствен водосвет за здравето на жителите на град Враца бе извършен от секретаря на Врачанска света митрополия Николай Костадинов заедно с църковния хор.
„Трети март е денят на рождението на съвременна България, за която преди 140 години хиляди български опълченци, руснаци, украинци, молдовци, румънци, сърби, естонци, финландци са повярвали, че трябва да бъдем свободни. Жертвали са се и са оставили костите си и кръвта си тук, по нашите земи завинаги. Затова днес, свеждайки глави в знак на почит и уважение към техния подвиг ние трябва да празнуваме, защото Трети Март е денят, в който всеки един, независимо в кое кътче по света се намира, носи в сърцето си обичта към България. Днес, всеки има своята роля, защото всеки един от нас е България. Нека заедно да си кажем: Честит празник! Да живее България!“ – заяви в речта си кметът на община Враца Калин Каменов по повод честването на Националния празник на България.
Отбелязването на празника тази година започна с нова инициатива. Зелено знаме, с надпис „Свобода или смърт“, бе понесено в шествие от бившето кино до площад „Христо Ботев“. Трибагреника бе носен от ученици от Средно училище „Христо Ботев“ и младежки-работници от Звено „Център за младежки дейности” Враца, съпроводени от заместник-кмета Петя Долапчиева.
За първи път община Враца организира флашмоб, посветен на българския трикольор. Ученици от началните училища „Иван Вазов”, „Иванчо Младенов” и „Св. Софроний Врачански” успяха да пресъздадат националния флаг, като всеки цвят на българското знаме беше оформен от 140 ученика, символизиращи 140 години от Освобождението. Общият брой на участниците беше 420.
В програмата за честването на Трети Март се включиха военнослужещите, ученически хор към СУ „Отец Паисий“, Симона Йорданова от II “a” клас на НУ „Иванчо Младенов“, Духов оркестър на читалище „Развитие“. В знак на преклонение бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Христо Ботев. Под звучните песни на „Пирин фолк“, на площад „Христо Ботев“ се извиха пъстри български хора, предвождани от националното знаеме.
Сгушен в Балкана, поен от водите на река Лева, град Враца е известен с невероятно красивата си природа. Според легендите по време на османското нашествие, използвайки естествените възможности, които предлага Враца, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. Враца е център на Трети революционен окръг по време на Априлското въстание с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче така и не избухва, тъй като има засилено присъствие на османски военни части в очакване на война със Сърбия. Когато новината за кървавото Априлско въстание и хилядите жертви достига до революционера Христо Ботев, той решава да направи саможертва в името на един героичен подвиг, който да остави следа във вечността. Той сам организира чета, потегля от козлодуйски бряг и издъхва в сърцето на Врачанския балкан. В името на тази саможертва от 71 години насам се организира Национален туристически поход „По пътя на Ботевата чета“ Козлодуй-Околчица.
На 9 ноември (28 октомври по стар стил) 1877 година Враца е освободена от тежкото османско робство. Символът на Освобождението на града е конникът на хижата или така наречния „Вестител на свободата“. Историята разказва, че на 28 октомври един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани са свободни. Именно тогава руски войски, начело с генерал Леонов, навлизат в града.
Развявайки националното знаме, врачани днес танцуваха и пяха с удоволствие. Градът сякаш стана малко по-красив, слънцето го погали с нежните си лъчи, като го удостои с топлина и прелест. Врачани също са по-красиви, по-усмихнати, по-горди. Но защо тези усмивки, тържества и пъстри хора да са само веднъж в годината? Защо казваме, че сме велики само на 3-ти март? Някак си сивотата и монотонното ежедневие ни е погълнало... Еднообразието се е настанило удобно в делниците ни и не ни напуска. Тягостното всекидневие изпива духовността и я снема в себе си и така човекът също става скучен, досаден. Не допускайте това, българи, защото смъртта е страшна, но много по-страшна е духовната смърт приживе...
Материалът е изготвен от Теодора Александрова, ученичка в 12 клас, в ПЕГ "Йоан Екзарх"град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria.