Изборите са неизменна част от съществуването на демократичната държава. Като пълноправен член на Република България, аз също имах право на вот, макар и за пръв път. От първо лице мога да заявя, че системата в България, и по специално Централната избирателна комисия , респективно нейните представители, има да учи още много, за да може да се доближи поне малко до така наречените „европейски страни“, до това, което трябва всъщност да бъдем. Защо съм меко казано разочарована? Като избирател, стъпващ за първи път в изборна секция, очаквах от представителите да ми посочат отделните стъпки или поне да ме насочат, за мое голямо съжаление това не се случи. Попаднала съм на неподготвена комисия? Напълно възможно. Вярвам, че не всеки ден е Великден. Ще гласувам ли отново? Непременно, все по-осъзнати трябва да са младите хора и независимо от препятствията, аз вярвам, че всеки глас е от значение за нашето бъдеще и за света утре, защото ние сме хората на утрешния ден. Интересен е и фактът, че за ден, коронавирусът, не беше тема на разговори както в страната, така и в репортажите на българските журналисти. Ресторантьорите не протестираха и Витоша не беше снимачна площадка цели 24 часа… Какъв прогрес.
Ситуацията, породила се в страната, ми напомня на един известен файлетон - „По изборите в Свищов“. Читателят става свидетел на масово купуване на гласове и корупция, която не може да бъде спряна. Та не съм ли аз този читател и днес, когато не мога да затворя книгата и да си отдъхна, че е измислица. Българинът страда от собствения си манталитет. Според проучване, проведено от вестник „24 часа“, 80% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната ни. Нашите политици потвърждават тази догма изцяло, и не само те, а и целият български народ. Пример за несправедливостта в България е отказът на Софийския градски съд, в последствие и на Върховния касационен съд, да бъде учредена партия с името „Няма такава държава“. Почти месец по-късно беше учредена партия с прозвището - „Изправи се! Мутри вън“, може би не съм широкоскроен човек, но за мен това наименование е недопустимо и нарушава добрия тон, още повече излага българския парламент и българската държава пред целия свят.
Високата избирателна активност в чужбина е единственият повод за оптимизъм. Българите зад граница гласуваха за промяната, като масово (30,75%) подкрепиха новоучредена партия. Народът жадува промяна, която се обещава от времето преди да се родя. Промяната е налице. Новосъздадена партия успя да пребори една от дългогодишните водещи партии с цели 84 865 гласа, според Централната избирателна комисия.
Машинното гласуване намери приложение тази година, но беше ли то ефективно? Вероятно съм прекалено наблюдателна, но масово лидерите на партиите използваха хартиения вариант - бюлетината. Съгласна съм, че всеки човек има право на избор, но не са ли те примерите, които трябва да последваме и които трябва да подтикнат населението към използването им. Парите на вятъра ли отидоха, имаше ли въобще смисъл от купуването на 9600 машини за гласуване, като процентът на гласувалите на тях е нищожен. В Белгия например машинното гласуване се използва масово сред гласуващите, защо при нас то не сработи? Рано ли беше въвеждането му? Въпроси, на които е трудно да се систематизира един отговор, който да не бъде повлиян от нагласите на различните партии.
Епидемичната обстановка в страната възложи провеждането на избори в необичайна обстановка и при спазването на определени правила. Карантинираните гласоподаватели упражниха своя глас, независимо от условията, защото всеки пълнолетен гражданин на Република България има право на глас, и благодарение на медицинските лица и множество доброволци, те имаха този шанс. Бяха подсигурени и специални за целта стаи, в които пациентите на болниците гласуваха. Изключително отговорно и съобразно решение, което удовлетворява интересите на неразположените граждани. Подобно на други държави, като Южна Корея, Чехия и Португалия, и България успя да се справи с тази тежка задача, по мое мнение - успешно.
Парламентарните избори за мен бяха вълнуващо събитие, което свързвам с израстването ми като личност и изразяването на гражданска позиция по осъзнат начин. Очаквах нещо повече от организацията както в отделните избирателни секции, така и на национално ниво. Да, наистина това беше само първият ми път като избирател, но със сигурност няма да е последният. Вярвам, че изборът е неизменна част от развитието ни като хора. Макар и всеки да гласува по различен начин, всички ние имаме една цел, независимо от дистанцията между нас и разнородните интереси, ние пак се обединяваме, водени от едно желание и една идея, която наричаме: „Чиста и свята република“.
Снимка: pixabay.com
Материалът е изготвен от Каролина Занкова, ученичка във ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
