Нешка Туртанска - жената на хорото

Както в света, така и в България има много велики хора. Личности, които оставили нещо след себе си, променили света, вкаменили името си сред документи и учебници. В малкото градче Враца също има много такива личности. Със сигурност се сещате за някой, но съм убедена, че в ума ви изплуват само мъжки имена. За това сега ще ви запозная с една жена, не врачанка, но допринесла много за развитието на литература на няколко поколения врачани през втората половина на 20-ти век .

Нешка Туртанска е родена в Малка Желязна, сгушено в полите на Тетевенския балкан на 22 май 1929 г. Детството й преминава под настъпващите промени, породени от социално-икономическото и стопанско развитие на страната, от края на патриархалното семейство. По това време в селото и смъртността сред децата е голяма и все повече стават къщите, където не се чува детски смях. Нешка също остава сама в широкия двор със своят десет години по-голям брат, който почти винаги е извън дома. Но тя е сред хубавата овощна градина, черното голямо куче Найден, шарените агънца и красивото патоного конче. Този свят на малкото момиче изчезва в мига, когато болният й баща умира – детството свършва, а тя няма навършени още 13 години. Остават тримата – мама, батко и тя. "Мама… Сигурна съм, че от мама е тази потребност да пиша, да разказвам… Тя беше неграмотна, за което цял живот жалеше… Десетки песни, приказки съм записала от нея. Написах "Народната култура на Малка Желязна" благодарение на нея… Много мъдрости ми е казала… Почина на 99 години – Цона, от рода на Московците.".

Основното си образование получава в Малка Желязна, а след това отива да работи в града - Тетевен. По това време среща много добри и талантливи млади хора. Между тях е и бъдещият кинорежисьор Въло Радев. Неговите мечти и песни я увличат по пътя на изкуството и творчеството и Нешка отива в София, учи педагогическия институт, а от 1950 г. остава на работа в Двореца на пионерите – днес Дворец на децата. Там среща добри  и талантливи млади и по-възрастни учители, актьори, музиканти, танцьори… Имала е шанса да познава легендарния диригент на хор "Бодра смяна" Бончо Бочев и неговата дъщеря Лиляна Бочева. Изглежда всичко това е породило у нея убеждението, че животът е една несвършваща среща с добри и недобри хора и от тази среща се състои нашето битие.

През 1959 г. цялото семейство се премества в село Букьовци, Оряховско – гр. Мизия. Там пламва искрата на любовта към народното творчество, завърта я "хорото" от красота, доброта и мъдрост… Денят е 15 септември – първият учебен ден. Нешка Туртанска, пременена и развълнувана млада учителка върви по дигата на реката към училище.

         - Ти ли си даскалицата от София?

Поглежда надолу и се усмихва на приведената с два бастуна старица, отправила любопитен поглед към нея.

         - Аз!

         - А, лесно се качва от магаре на кон, но от кон на магаре не е лесно.

    " - И ако трябва да отговоря на въпроса, кой запали у мен искрата на любовта и преклонението към народното творчество, това са сладкодумците от село Букьовци, родното място на моят съпруг." .

В това село се ражда вторият и син и книгата "Духовна култура и фолклор на село Букьовци" – народната история на селото, под ръководството на професор Цветана Романска. След това Нешка се установява във Враца и там повече от три десетилетия в края на 20-ти век тя вплита съдбата си с врачани, като учи децата на родния език и литература и им открива красотата на народното творчество. Запалва искрицата родолюбие в сърцето на всеки от възпитаниците си, като превръща много от тях в изследователи на местния фолклор и така допринася за развитието на краезнанието в региона. Като учителка по литература тя отделя най-голямо внимание на връзката между теория на литературата и художественото слово. Организацията на урока също я занимава – нарича го "велико творчество" и има публикация на тази тема.

От 70-те години на ХХ век, Нешка Туртанска се отдава на преподаване фолклористика и етнография – на кръжочни занимания, свързани с изучаване на богатото фолклорно наследство на Врачанския край. Да се търси мястото на народното знание и изкуство в обучението по литература - в това отношение тя е една от първите в страната. В този период съвместно с журналистката Райна Тошева пишат в продължение на една година в приложението за изкуство и култура "Дъга" на вестник "Отечествен зов" 12 статии, посветени на общините във Врачанско – "Народна култура и съвременно училище". Тя е пръв редактор на поредицата сборници с етнографски и фолклорни материали от Врачанската област "Роден край" – издания на Регионална библиотека "Христо Ботев" – гр. Враца.

Първата книга на Нешка Туртанска е "Звезданки" издадена пред 1985 г. В нея тя казва: "Клетва си дадохме – да обичаме и пазим народното творчество! За да "пътуват" и след нас младите към българското!"  и също така "Няма такава книга, която може да побере народното творчество. То самото е една книга – най-великата, най-разбираемата и добра – ненаписаната книга на българите.". Втората и книга е "Погледец към народната култура" и в съавторство с Никола Ценкуловски. Тя излиза през 1994 г. Пет години по-късно Нешка продължава с книгата "Александрийка - Танцът в литературата", в която засяга любимата си тема - хорото. Книгата е одобрена като учебно помагало. Това не е краят, тя продължава да разгръща магията на българския танц като провокира излизането на великолепния сборник - "Танцът в балканската литература". През 2015 г. тя остава да живее само в спомените на хората.

Враца се слави с много личности, велики хора дали живота си, труда си, ума и сърцето в дадена кауза. Сред тях малко са жените, но ги има и трябва да се знаят. Нешка Туртанска е една от тях. Тя остави тук най-плодотворните си години, вдъхнови и създаде хора на литературата и изкуството. Описа и остави следи, за да се знае и да се помни за българския фолклор, красотата на хорото и неговата дълга, пъстра опашка. Женският ум, сила и красота един път развихрили се са способни на велики дела. Помнете и тях!