На пазара вече може да откриете „Френското булчинско магазинче” от Дженифър Дюпий – история за бягствата от реалността, които никога не носят спасение.
Да премълчиш нещо, със сигурност не се брои за лъжа. Особено когато животът ти се е превърнал в истински кошмар, от който не знаеш как да се събудиш.
Лариса Пърл току-що се е разделила с приятеля си, изгубила е работата си, а майка ѝ страда от прогресираща деменция – все проблеми, които младата жена няма как да реши с магическо щракване на пръстите си. Единственото, което ѝ остава, е да избяга.
Оставяйки всичко зад себе си, тя взема бързо решение да се върне в родния си град, за да се грижи за имението на старата си леля. А това спонтанно пътуване ще промени завинаги живота ѝ.
Защото в малкия булчински магазин във френски стил, покрай който случайно минава, Лариса открива най-красивата сватбена рокля на света. Рокля, заради която си струва да прекроиш реалността и да нарисуваш нова.
В малкия град тайните се разпространяват от уста на уста със скоростта на светлината и скоро новината за предстоящата сватба на госпожица Пърл въвлича още жители на Елмхърст в организацията на събитието. За изненада и на самата нея. Роклята вече ѝ принадлежи, решен е и въпросът с цветята. Денят е закован в календара. Единственото, което липсва, е младоженецът…
Нещата се объркват съвсем, когато стар приятел се появява на вратата ѝ, а доскорошният ѝ любим пристига ненадейно, за да поиска прошка.
Лариса трябва да вземе решение, но преди това ѝ предстои най-тежкото изпитание за всяко дете – моментът, в който ще се сбогува с майка завинаги.
Започнало като забавно приключение и бягство от проблемите, пътешествието на младата жена се превръща в сблъсък със собствените ѝ страхове, трепети и страсти.
Дженифър Дюпий създава красива история, която успява да заплени, искрено да трогне и да предложи утеха на читателя тогава, когато тя изглежда недостижима.
Безкрайно човечен и фин в стила си, „Френското булчинско магазинче” е роман, скрил в сърцето си спасение. Стига човек да е готов да го понесе
Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:
Откъс от книгата:
Из „Маргаритка. Заспиваме със Сънчо”
Беше чудесен пролетен ден! Мими и Биби най-после бяха отишли на село! Очкаваха този момент толкова дълго! Дългата зима си беше заминала, а на Биби и Мими им предстоеше цяло лято пълно с приключения.
Къщата ги посрещна малко намусена – сърдеше се, че са я оставили сама толкова месеци. Но щом отвориха прозорците, запалиха печките и изтупаха завивките, тя просто светна.
А градината само чакаше някой да си поиграе в нея. Старата круша и двете сливи показваха гордо напъпилите си листенца. Тревата на полянката зеленееше, а малките пътечки бяха като очертани с дребни шарени цветя.
Бухалчето литна да навести старата кукумявка от съседния двор, Маргаритка тръгна на обиколка, за да види кой от приятелите ѝ в градината е поникнал, а Мими и Биби закопчаха якетата и се втурнаха навън – нямаха търпение да започнат игрите.
Биби със меча си победи на двора високите сухи треви
Мими край малка пътечка набра за мама букетче от диви цветя.
После от хълма се надвикаха двама с ехото в разправия голяма.
Потънали в игри, Мими и Биби изобщо не разбраха кога е станало време за обяд. Бяха толкова огладнели, че излапаха всичко в чиниите. После пак хукнаха навън, преди някой да е споменал за следобеден сън. Мама само се усмихна – нищо, довечера ще се наспят. Защото можеш ли в града
да си играеш на двора със пет котарани, да тичаш на воля по светли поляни
да пускаш лодки от мокри корички в бистрата малка селска рекичка,
да се опитваш да свириш със пръсти и в локви да вдигаш весели пръски?
Но ето че след поредната весела игра Слънчо им подари последна усмивка и залезе. Биби и Мими се прибраха, но още не искаха да пуснат този прекрасен ден да си иде. На вечеря те разпалено разказваха за приключенията си, бяха истински развълнувани. Но неусетно се появи умората от всички преживени емоции. Мими започна да се прозява сладко-сладко, а Биби триеше заспиващите си очички. Тогава Мама се усмихна и каза:
- Е, приключенци, май е време за сън – трябва да заредите батериите за утрешните игри!
- Още мъничко само! – примоли се Мими. - Не сме ви разказали за Пътечката на приказките, която Маргаритка започна да прави с градинските цветчета!
- Маргаритка вече ни разказа! – отсече Мама. – Хайде, миличка, измий зъбки, гушвай Нани и скачай в леглото.
- Нани! – сепна се Мими – Забравих Нани! Как ще заспя сега? Кой ще ме пази през нощта? По добре е да остана с вас.
Мама откачи от закачалката голямата оранжева чанта за спешни случаи, извади от нея Нани – сладкото меко мече с нощничка на звездички, без което Мими не можеше да заспи, и ѝ го подаде:
- Ти я забрави, но аз я взех. Хайде, моя красавице. Ще дойда да те целуна за лека нощ.
Мими с нежелание се смъкна от стола и изчезна към банята с Нани под мишница.
- А ти какво чакаш, супергерой? – обърна се Мама към Биби. – Време е за операция „Баня, пижама, легло“!
- О не, не е време! – подскочи Биби. - Аз обещах на Бухалчето да го чакам!
- Бухалчето цяла нощ ще си говори с тукашните бухали, сови и кукумявки. а ти заспиваш на масата.
- Не заспивам! – размрънка се Биби. – Преди да си легна трябва да преброя десет звезди и да видя дали Луната ще се покаже !
- Можеш да преброиш десет звезди през прозореца.
Мама го прегърна и лекичко го повдигна от стола.
- Мамо, моля те, моля те – очите на Биби се напълниха със сълзи, – имам да правя още толкова неща!
