„Ще се боря и ще страдам за правдата, докато се сломя. Да сложа по-скоро край на този пропит със сълзи обществен строй. В борбата и само в борбата е животът! Да си доволен от всичко, да ти е добре и да си сит – та това е животинско. Щял съм да страдам, щял съм да стоя гладен... Ами ще стоя, щото го изискват идеалите ми. Аз никога няма да поставя интересите си по-горе от идеалите си. Младенчески фантазии – ще каже някой може би. Но аз не искам да ставам млад старик.“
Христо Андреев Топракчиев – един човек, един пилот, един герой, едно име в авиацията, чийто принос хората помнят. Той прави големи пробиви във въздухоплаването и оставя следа в историята ни. Посмъртно е повишен в чин капитан, като е първата жертва, която българските военно въздушни сили дават в историята си. Ако искате да разберете повече за делото и житейския път на този безумно смел и неудържим млад човек, тогава прочетете следващите редове.
Българският летец е роден на 16 декември 1887 г. в град Сливен. Учил е във Военното училище и е произведен в чин поручик. Участвал е в конкурс за авиатори. След като бива одобрен в този конкурс Христо заминава в училището на Луи Блерио във Франция. Това става през пролетта на 1912 г. Заедно със Симеон Петров разработват нова технология за кацане със спрял двигател за първи път в света. Точно тази методика се използва и в програмата за обучение на пилоти на Луи Блерио. Заради проявения уникален подвиг на българските пилоти френските пощи издават специални пощенски картички, изобразяващи самолет „Блерио XXI“, а в горния ляв ъгъл – медальон с образите на офицерите.
Самият Христо Топракчиев произхожда от революционен род. Неговите предци са участвали в Националното-освободително движение, когато османското иго е било сковало в страх всички хора по нашите земи и повечето, от които ги е било страх да се противопоставят на насилието. Но години след Освобождението, най-големият страх на хората се сбъдва отново – започва война. Българските вестници забелязват, че авиацията не е само „спорт и атракция“, но и сериозно средство за борба. В отсъствието на Радул Милков, Христо Топракчиев е назначен за командир на Аеропланното отделение. В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., поручик Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Ден преди това, Радул Милков и Продан Таракчиев осъществяват първия в историята на Европа боен разузнавателен полет. За разлика от своите колеги и приятели, Христо, с цялата си смелост, лети ниско и с тези свои действия подплашва до смърт елитните турски войски. По време на войната българската авиация разполага с 23 самолета. При обсадата на Одрин българските военни летци използват руските бомби "Гелер" и български бомби.
Два дни по-късно, Радул Милков споделя: "Днес, 19 октомври 1912 г. е първата скръбна страница в историята на българската военна авиация. Това е нейният най-траурен ден. Такава участ на авиатор-герой никога не бих могъл да си помисля...".
Това е датата, на която поручик Топракчиев се разбива със самолета си по време на бойна задача близо до летището. Така той се превръща в първата жертва на българската военна авиация на крехките 24 години. Погребан е с почести и бива произведен в чин капитан посмъртно, заради неговите храбри дела. Днес неговият гроб се намира в Свиленград.
И днес историците на българската авиация спорят за това, дали летецът е загинал след боен полет над Одрин, в който е пускал пропагандни листовки или при тренировъчен полет на летището. Има дискусия и за това какви може да са причините за разбиването на самолета му. Някои смятат, че е жертва на саботаж, други твърдят, че е бил прострелян и не е имал възможността да приземи самолета, трети, че самолетите, на които летят българските летци са некачествен внос и независимо, че предния ден той лично е ремонтирал своята машина – тя е дала фатален дефект, довел до смъртта му. Но каквато и да е причината за трагедията, хората знаят за него и ще помнят името му вечно – името на един невероятно храбър човек и изкусен, и изобретателен пилот. Дори и мъртъв този балкански орел ще остане неповторим с величието на силния си дух.
В негова памет през 2005 г. улица в софийския район Искър е кръстена на летеца. В градския парк на Свиленград се извисява паметник на Христо Топракчиев в цял ръст заедно с постамент, на който е изписано името му и делата му. В неговия роден град Сливен е поставен бюст-паметник на военния герой. В град Божурище училището носи неговото име – СУ "Летец Христо Топракчиев". Предложение за името на училището прави Ганчо Манчев – капитан от авиацията, а след 9.ІХ.1944 – генерал. Той предлага училището да носи името на Христо Топракчиев, който е и първата жертава на авиацията в света /така се е смятало, но после става ясно, че първата жертва в света е Пиетро Манзини, само четири месеца по-рано/.
Всяка година хората почитат паметта му на датата на неговата смърт. Те поднасят цветя в знак на почит и благодарност. Всичко това показва, че ние българите не сме забравили нашия герой – първата ни жертва на военното авио дело, и няма да спрем да отдаваме чест на нашите народни герои. Независимо дали е трети март или годишнината от смъртта на Христо Топракчиев, ние не трябва да ги почитаме само тогава – те не са герои само на определени дати. Те са герои за цяла вечност дали живота си, за да живее един народ свободно и в мир.
Поклон!
Материалът е изготвен от Петя Георгиева, ученичка в 8 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.