Разположена в полите на Стара планина, в самия център на България, Долината на розите край Казанлък от край време не спира да привлича със своята красота както българи, така и чужденци. Тази културно-историческа дестинация обединява две от богатствата на България - нейното красиво и ароматно лице - розата и богатото тракийското наследство. Посещението на Розовата долина разкрива безкрайните градини с маслодайни рози, от които се произвежда прочутото розово масло, като се съчетава с опознаване на културно-историческото и археологическо-тракийско наследство по нашите земи.
Благодарение на специфичното географско положение и климатични особености в Розовата долина повече от три века се култивира световноизвестната българска маслодайна роза Дамасцена. Тя се използва за производството на ненадминатото по своите свойства и качество българско розово масло, превърнало България в един от най-големите му производители и износители в света. Все пак ако попитате някой чужденец с какво е известна България, без да се замисли, веднага ще изстреля: „С розовото масло, киселото мляко и Христо Стоичков!“.
Състоянието на розопроизводството тук обаче не е толкова „розово“. Процесът на производството сам по себе си е трудоемък - 1 кг розово масло се получава от 3500 кг розов цвят, а 1 грам - от 1000 розови цвята. За да се превърне всеки цвят в капка масло, се изисква упорита работа, разказват производителите. Статистическите данни на НСИ ясно показват непрекъснатото увеличаване на реколтираните площи, средните добиви и производството на маслодайна роза и розово масло от 2017 г. насам. Наред с производството на розово масло, водеща роля за поминъка и благосъстоянието на района обаче има и търговията с него. В последните години все повече стават факторите, които са пречка за нейното устойчивото развитие. Оплакванията на местни розопроизводители са свързани с належащи проблеми в сектора - свръхпроизводството и ниските изкупни цени.
Въпреки добрата реколта от розовите насаждения, които по данни на Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) се разпростират на близо 40 000 декара, в пика на сезона розоварните са препълнени и не могат да преработват добитите свръхколичества. В момента един килограм розов цвят се продава между 1.60 и 2.50 лв. За сравнение, през последните две години той е струвал между 5.50 и 7 лева за килограм. Тези проблеми, от една страна, и липсата на ред и контрол, от друга, изключително натоварват и затрудняват развитието на бранша, а това е тясно свързано и със състоянието на туризма в района.
Долината на розите има потенциал да бъде привлекателна туристическа дестинация, но туризмът там процъфтява отскоро. Това обаче предимно се случва само през пролетно-летните месеци, когато процъфтяват и самите рози. Многото културни събития, организирани от общината, осигуряват подобряване на нивото на предоставяне на туристически услуги и са основната предпоставка за увеличаване на туристическия поток в региона. През 1903 г. в Казанлък за първи път е организиран празник на розата, цветята и плодородието на Розовата долина. Оттогава той традиционно се провежда през последната седмица на май и началото на юни, когато цъфти казанлъшката маслодайна роза. Днес Фестивалът на Розата се е превърнал в международно празненство, в което се забавляват хиляди туристи и гости на града. Програмата включва избор и коронясване на Царица Роза, древните ритуали „розобер“ и „розоварене“, празнично шествие - карнавал, международен фолклорен фестивал „Младежта на Балканите“ и др.
Наблюдавайки тенденциите, не е трудно да се предвиди завишеният приток туристи покрай Празниците на розата, затова общината се подготвя отрано. За да се заложат адекватно разходите по туристическия календар обаче трябва стриктно да се следят приходите от туристическия данък. По данни на община Казанлък тази сума годишно се движи около 25 000-28 000 лв. Добра политика за управление на приходите, която би довела до тяхното увеличаване, е да се наблегне на работата в насока продажба на билети за Фестивала на розата, както и по тракийските празници. Повечето чужденци идват специално заради Празниците на розата - предишни години са засечени около 100 000 души, а прогнозите са туристопотокът да продължава да нараства.
При проведено проучване обаче се оказва, че макар Фестивалът на розата да е основна причина за посещение на района, той далеч не е единствената. Интересно е, че по данни на хотелиерите нощувките на община Казанлък са заети през цялата година, което означава, че туристи идват не само по празниците, а за да посетят културно-историческите забележителности в Долината. Това от своя страна, освен че е чудесна предпоставка за развитие на семейния туризъм, е и ясен показател, че усилията на общината да превърне Казанлък и района в целогодишна туристическа дестинация започват да жънат успех и да дават видими в статистиките резултати.
Така ценителите на царственото растение пълнят и Музея на розата целогодишно. В двора на музея, който е единствен по своя характер, е възстановена примитивна розоварна, която през май - юни е действаща. Туристите имат възможност да закупят розово, ментово и лавандулово масло; различни продукти на маслодайната роза, розов ликьор, гюлова ракия и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите. С богати веществени, снимкови и документални материали се проследява 330 годишната история на българското розопроизводство. Музеят на розата обаче отскоро се радва на интерес от български и чужди туристи - само до преди няколко години той и още няколко туристически обекта едва смогваха да покриват разходите си, за да държат вратите си отворени дори за малкото идващи туристи. Въпреки това настоящата тенденция, онагледена на графиката, предвижда броят им лека-полека да нараства, а това постепенно ще доведе и до „порозовяване“ на състоянието на туризма.
В магазина към Музея на розата могат да бъдат закупени информационни материали, пътеводители, сувенири, козметика, сладко от рози, розов ликьор, ароматни масла и др. В един свят на все по-нарастващо търсене от страна на клиентите, приходите от предлаганите продукти могат да бъдат инвестирани в обновяване и подобряване на инфраструктурата, както и обогатяване на музейната експозиция с цел привличане на по-голям брой туристи през всички сезони.
В най-силните сезони по данни на общината Казанлък е посрещнал десетки хиляди посетители. За жалост този приток е съсредоточен главно около празниците, за които казанлъшките хотели са резервирани с месеци по-рано. Търговците на сувенири вдигат няколкократно оборота си. Това процъфтяване на местния бизнес обаче е моментно, тъй като пряко зависи от туристическата посещаемост на обектите в района. Икономиката предлага лоши условия за развитие на нов бизнес поради заниженото потребителско търсене на услуги. Добро решение би било увеличаването на икономическите стимули за развитие на туризма, напр. данъчни преференции и финансови облекчения за набиране на нови хора в предлагането на туристическия продукт.
Въпреки това специалистите в сектора са оптимисти, че търсенето ще продължи и дори ще се увеличава. Хората все по-често се ориентират към по-спокойни места, като се стремят да избягат от ежедневието си, както и към природосъобразни места за почивка и подслон. Не е затихнал интересът на населението към непознатото, неизследваното, а именно това е налице при природо-културния туризъм, предлаган в района на Розовата долина.
Един от начините, по който би могъл да се подпомогне, несъмнено е засилването на партньорството с туроператорите, както и разработване на иновативни методи в областта на рекламата и маркетинга, за да достигат новите туристически оферти и информацията за предстоящи събития до по-широка аудитория. Добра стратегия в това отношение е също печатът и разпространението на пътеводители, туристически карти, както и месечни и годишни програми за областта. Благоприятно действие би оказало и повишаването на качеството на обслужване и обновяване на инфраструктурата за настаняване и изхранване на посетителите не само в град Казанлък, но и околните села и малки населени места. Подобни подобрения биха били от полза за паралелното разширяване и успешното развитие на специализирани видове туризъм както по отделно, така и в комбинация, а това от своя страна би довело и до популяризирането на региона и повишаването на вложените инвестиции.
 Модерна ли е патриотичната епидемия? |
Материалът е изготвен от Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин