През последните няколко години ние, българите, рядко свързваме думите „избори“ и „оптимизъм“ в едно изречение. Не вярваме, че можем да заживеем един по-добър и хармоничен живот. Но ако се запитаме откъде идва цялата тази негативна нагласа на обществото ни към управляващите, ще стигнем до доста възможни отговори.
Основният фактор за всичко е човекът. Човекът като отделна единица и същият в пространството на обществения живот. В нашата страна институциите и управляващите не отдават значение на личните потребности и стремежи на българските граждани. Тук се следи масовата нагласа на народа - точно затова младежите с амбиции да постигнат своите цели "бягат" в чужбина и търсят поле за изява там. А когато младите и будни хора не предпочитат собствената си родина като избор за достойно бъдеще, тогава потенциалът на една държава малко по малко загива.
Изборите за народни представители тази година вдъхнаха надежда на голяма част от хората, които бяха я загубили. На мен също. На политическия терен „застанаха“ няколко нови партии, които бяха определени като новаторски и със сигурност промениха представите за изборните процедури. Статистиките след края на изборния ден показаха, че значителен брой млади хора не са изгубили вяра и са решили да се погрижат за бъдещето си. Според мен това се дължи на новите лица, свежите предложения и различността в предложенията, които видяхме.
Тази година аз за пръв път гласувах, тъй като съм пълнолетна от едва няколко месеца. Всички хора около мен, моите приятели, семейството ми, излязоха от домовете си на четвърти април и показаха, че могат и искат да бъдат отговорни за родината си. Те бяха решени, че няма да бъдат песимистично настроени, а ще вземат важното решение, което ще определи личното им съществуване. А негативните мнения и коментари относно кандидатите, лидерите на партии или пък купуването на гласове бяха значително по-малко. Личеше си, че хората имат нужда от промяна на статуквото. И наистина - виждах пламък на вярата в очите на всеки, с когото разговарях. Щастлива съм, че аз също бях част от това голямо събитие. Разбрах колко е удовлетворяващо чувството да застанеш в изборната кабинка и да имаш шанса сам да избереш как да продължи животът ти. Като малка моите родители ме взимаха с тях, когато отиваха да гласуват. Спомням си колко величествено изглеждаше в моите детски очички да пуснеш бюлетината си в урната и да станеш част от нещо голямо. Към днешна дата това мое мнение не се е променило и изборните процедури тази година го доказаха.
Разбира се, винаги ще има недоволни, това няма как да бъде избегнато. Важното е, че след изборите, нагласите на обществените слоеве се промениха драстично. Виждаме нови „политически играчи“ на значително високи места в резултатите, което дава тласък на положителните коментари относно тема, от която всички сме някак уморени. Уморени да ни се представят еднакви идеи, банални предложения и глупави закони. Уморени от еднаквостта в поведението. Въпреки възможността да не се сформира правителство или да се стигне до нови избори, поради факта, че нито една партия няма мнозинство в гласовете, българинът показа, че има позиция и смело застава зад нея. А това е първата стъпка към спокойното ни и чисто бъдеще.
Снимка: nmf.bg
Материалът е изготвен от Мила Василева, ученичка в СУ „Стефан Караджа”, гр. Каварна, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
