Д-р Стефан Зарков е роден на 30.12. 1964г, в град София. Завършва Висшия медицински институт, гр София. 10 години по-късно той придобива специалност – хирургия. Зад гърба си има стотици успешни операции.
Д-р Зарков, занимавате се с медицина над 25 години. Какво предизвика интереса Ви към тази отговорна професия?
Бях в шести клас, когато аз и трима мои приятели казахме в един и същи момент „Аз ще стана лекар!“. Само аз станах, макар че няма медицински лица нито в родата на майка ми, нито в тази на баща ми. Никой не вярваше, защото бях добър в математиката.
Как се чувствате преди, по време на и след операция?
Винаги съм съсредоточен в предстоящата операция, премислям я дълго време, преговарям си анатомията, понякога я обсъждам с колеги. Понякога операциите са трудни, големи по обем, дълги като време. Случвало се е да оперирам мои близки, и макар че опитвам да не се поддавам на емоции, аз го преживявам. След операция ме изпълва чувство на удовлетвореност и радост, че съм помогнал на пациента. Понякога не спя спокойно, събуждам се и мисля за моите пациенти.
Какво е развитието в медицината от момента, в който започнахте да практикувате до сега?
Медицината непрекъснато се развива и затова трябва постоянно да се чете новата литература, да се следят новостите, да се ходи на курсове и семинари. Наистина има огромен напредък в медицината по света и в България. За пример ще дам лапароскопската хирургия – това е метод, чрез който могат да се извършат операции на жлъчни мехури, хернии, апендикси, далаци и т.н., с минимални разрези.
Преди няколко години системата отреди да заплатите глоба в размер на 1500 лв, защото сте престъпили правилата, но за сметка на това спасихте два човешки живота. Как ще коментирате?
В българското здравеопазване се налагат лимити на лекарите за три месеца. Това са пари, които общопрактикуващите лекари и специалистите използват, за да изпратят пациенти при друг специалист за изследване! Този лимит, аз го свършвам още по средата на първия месец на тримесечието! Хирургът изпраща пациентът на скъпо струващи изследвания, като скенер, ядрено-магнитен резонанс, мамографии и др. Когато свърши лимитът, аз продължавам да давам талони (за скенер) и после НЗОК ми ги удържа като глоби. Да, имаше такъв случай, но той не е единствен. Тогава една журналистка се възмути, че давайки талон за раково болно дете, касата ме глобява! Аз нарушавам наредбата, но тези пари отиват за изследване на пациентите, а не в моя джоб! За съжаление има наистина големи злоупотреби с пари на НЗОК и тези пари потъват в нечий джоб. Толкова по този въпрос, че става опасно! Мога да напиша книга по този въпрос, но е безсмислено!
Смятате ли, че държавата ни отделя достатъчно средства за здравеопазването?
Почти отговороих на този въпрос. Не! В страните от Европейския съюз, всичко наистина е безплатно, дори лекарствата.. В България, ако въпросен човек си счупи тазобедрената става, трябва да я заплати, а само тя струва между 1750 и 5000 лв. Ако не се плати, пациентът умира. Здравеопазването в България е болно! Корупцията в медицината ще спре, когато се отделят достатъчно средства. Онкологично болните чакат понякога животоподобряващите си лекарства повече от месец! Примери безбройни! Говорим за деца!
Какво бихте желали да се промени?
На първо място трябва хората да се променим, да станем по-дисциплинирани, по-добри, по-търпеливи! Искам младите хора, които са невероятно кадърни, да останат тук, защото бъдещето на България е в тях!
Бихте ли споделили за интересна Ваша случка по време на операция?
Оперирахме жена на 70 години с предварителна диагноза – рак на дебелото черво. За щастие на нас и пациентката се оказа, че е доброкачествено образувание. В медицината две и две не е четири. Най-страшното е да кажеш на една майка, че детето ѝ е починало. Веднъж ми се случи и не искам никога повече да се случва. Не беше моя грешка, нещастен случай... Интересни случаи, много!
За завършек на интервюто, какво бихте пожелали на читателите на EspressoNews?
Пожелавам на читателите на Espresso News здраве, да бъдат напористи, да учат и да обичат родината си. Останете тук! Ние вярваме във вас!
Материалът е изготвен от Антония Дикова, ученичка в 12 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast.