Емилиян Кадийски, който родом е от Враца е един от организаторите на „Враца софтуер общество". Това е един от най-успешните бизнеси в града, като целта му е да "предостави възможност на амбициозни врачани да навлязат в света на технологиите, като това ще им позволи след това да имат предизвикателна и добре платена работа.", както самият той споделя. За възникналата идея относно проекта и за самия Емо ще разберете от интервюто на Цветомила Методиева, ученичка в 10 клас на СУ "Козма Тричков" град Враца, участник в "Работилница за репортети 2018 - Родова памет".
Здравейте г-н Кадийски, преди всичко бих Ви помолила да се представите на аудиторията. Разкажете ни малко повече за себе си в личен план.
В момента работя като програмист в софтуерна компания в София, като учител по програмиране в ПТГ "Н. Й Вапцаров" и освен това помагам за развитие на софтуерната индустрия във Враца. В свободното си време обичам а спортувам футбол, ски, бойни изкуства и други. Освен това ми харесва да пътувам на различни места и да съм сред природата, като за сега основно из Врачанския Балкан. Старая се и да прекарвам повече време с любимите ми хора.
Да станете учител по информатика и програмиране ли бе мечтаната за Вас професия в детските Ви години?
Не. Като много малък исках да стана космонавт или водолаз. След това в гимназията исках да стана програмист, понеже ми вървеше математиката и в същото време исках да проявявам творчество, а рисуването и писането на хубави текстове не ми се отдаваха много. Според мен програмистите са творци, защото създават светове използвайки много логика - сайтове, игри, програми и всякакви джаджи. Всички виждаме как се промени света последните 10-15 години.
Откъде се зароди идеята за сформирането на това ,,софтуерно общество във Враца" и каква е основната цел на проекта?
Идеята се зароди през 2013 г. По онова време аз работех като програмист и учител по програмиране в София. Тогава с 2-ма приятели Теодор и Илиян, които са Врачани и също работят като програмисти в София обсъждахме това че в столицата има отлични възможности за професионално развитие в ИТ сферата. А като се приберем във Враца виждаме основно упадък и желание на всички млади и амбициозни хора да се изнасят от града, както и ние самите сме направили. Освен това в днешно време има голям недостиг на ИТ специалисти в България, а и в света. В същото време клиентите на повечето български софтуерни компании са в чужбина и за тях няма значение дали софтуерът се пише в София, Пловдив, Варна или във Враца. И така решихме, че ако дадем възможност на амбициозни врачани да навлязат в света на технологиите това ще им позволи след това да имат предизвикателна и добре платена работа за клиенти от цял свят, докато си живеят във Враца. И така решихме да организираме интересни ИТ събития, на които да разказваме на широк кръг хора за възможностите в света на технологиите в днешно време. И също така 9-месечен курс по програмиране насочен към ученици в гимназия и хора завършили училище.
Зная, че зад този проект стои цял екип, как се открихте един друг?
С Илиян се познаваме от училище, бяхме в съседни класове в ПМГ. С Тео се запознахме малко случай, свързаха ни наши бивши учители от същото училище. Ние 3-мата започнахме ,,Враца софтуер общество". След това към нас се присъединиха Милена и Тихомир, които помагат с водене на лекции в 9-месечния курс по програмиране. С тях се познаваме от първият такъв курс, те бяха едни от най-добре представящите се, а сега се справят доста добре и като лектори. В последствие се включиха и други хора като лектори, както и Тонко, който помага доста с организационни задачи по всичките ни проекти, събития и инициативи. През годините много хора са ни помагали с доброволен труд, лектори на наши събития, ментори на ХакВраца и други. Следващата ни стъпка в тази насока е да направим ,,Враца софтуер общество" организация, която е широко отворена към всеки които иска да допринася за развитието на дигиталната индустрия и възможността врачани да имат добре платена работа.
Предизвикателство ли бе осъществяването на идеята?
Да, минали сме през много предизвикателства. Особено в началото, когато 2015г заявихме, че ще организираме безплатни 9-месечни курсове по програмиране и успешно завършилите след това ще могат да работят в софтуерни компании във Враца. Тогава бяхме малко като в ситуацията с кокошката и яйцето, защото нямаше софтуерни компании в града, нито пък хора с нужните знания и умения да работят като програмисти. За щастие успяхме да привлечем достатъчно амбициозни хора в курсовете, които напреднаха доста бързо. В същото време намерихме софтуерна компания, която отвори офис в града. След това хората започнаха да гледат по различен начин нас и вече не изглеждахме толкова откачени - сподели с усмивка той.
Неоспоримо е, че този проект пожъна големи успехи, но кой е най-бележития за Вас?
Този проект има 2 основни постижения според мен: едното е че има място, където учениците, които имат интерес към технологиите могат да се занимават допълнително и извън училище. За щастие виждаме доста такива младежи, те имат много добра подготовка в училище и след това посещавайки курсовете или други наши събития стават още по-добри. Вярвам, че близките години тепърва ще чуваме за успехи постигнати от тях в света на технологиите, те вече имат своите постижения на национални ИТ събития и състезания. Друго постижение е това, че към днешна дата има 17 човека, които са минали през 9-месечния курс и работят в ИТ сферата във Враца за 3 компании които отвориха офиси в града.
Защо точно във Враца? Навярно сте имали по съблазнителни и удовлетворителни възможности, а както се знае северозападния регион е доста беден. Може ли да се каже, че сте човек, който обича предизвикателствата?
На първо мястото, защото и тримата в основния екип сме от Враца и сме израснали в града. И вече на второ място, защото обичаме предизвикателства.
Да поговорим малко и за професията Ви на преподавател. Може ли да се каже, че часовете Ви протичат по традиционния начин?
В момента преподавам на 10-ти клас и в много отношения часовете ми протичат по традиционния начин - показвам как се пише код и учениците решават задачи. Отвъд това се опитвам да обясня на учениците какви възможности предоставят технологиите и колко е важно да полагат усилия в часовете по програмиране. Защото дори да не станат ИТ специалисти като пораснат това, което развиваме в часовете са универсални умения, като аналитично и логическо мислене, креативност, работа в екип и най-важното характер. Защото когато видиш, че можеш да се справяш с предизвикателства, като решаване на трудни задачи или създаване на интересен проект това изгражда увереност в теб, че можеш да се справяш с проблеми от всякакъв характер. Като ученик аз съм изграждал такъв характер основно с решаване на задачи по математика и със спорт.
Все ясно е, че образованието или по-точно системата на образование се нуждае от промяна, каква според Вас трябва да бъде тя?
Не разсъждавам много по тази тема. За момента мисля основно за промени на ниво моята класна стая и неща, които зависят пряко от мен.
На наградите за ,,Достойните българи", които се проведоха на 19-ти март, Вие и екипът Ви бяхте наградени лично от министър-председателя на България, Бойко Борисов. Преди година Вие бяхте номиниран за The Global Teacher Prize 2017, бяхте финансирани от Google и бяхте сред отличилите се в програмата „Google Rise Awards". Всичко това е крайния резултат от вложения от Вас и от екипа труд. Но има ли нещо, което смятате, че все още не сте постигнали и желаете да го постигнете било то в личен или професионален план?
Искаме да постигнем стабилна дигитална индустрия във Враца, която да позволява на десетки и стотици врачани да имат добре платена работа в родния си град. И имам предвид дигитална индустрия в широкият и смисъл. Наясно сме, че не всички хора са създадени да бъдат програмисти и това не е интересно и не се отдава на всеки. Затова тази година започнахме нов 4-месечен курс по дигитален маркетинг, които изисква съвсем различни умения. А следващите години предвиждаме да добавяме и нови професии.
Навярно за своите ученици, а също и за гражданите на град Враца, освен мотив за гордост сте и служещ за пример човек. С какво ще искате да насърчите всички тях?
Ще си позволя да ползвам един цитат от Ганди, който вдъхновява лично мен - "Бъди промяната, която искаш да видиш в света!"
Материалът е изготвен от Цветомила Методиева, ученичка в 10 клас на СУ "Козма Тричков" град Враца, за ученическия проект на EspressoNews – „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.